Читать «Джонатан Стрейндж и мистър Норел» онлайн - страница 5

— Горкият джентълмен — отбеляза мистър Сегундус. — Сигурно е от времето. Сега не е време за занимания с магия или наука, нали, сър? Търговците забогатяват, също и моряците, и политиците, но не и магьосниците. Нашето време е отминало — той се замисли за миг. — Преди три години — продължи мистър Сегундус — ходих в Лондон и срещнах един уличен магьосник, странстващ човек от долно потекло, странно обезобразен. Този човек ме убеди да се разделя със солидна сума пари, в замяна на което обеща да ми довери голяма тайна. Когато му дадох парите, той каза, че един ден магията ще се завърне в Англия благодарение на двама магьосници. Аз никак не вярвам в пророчества, но се замислих над думите му и тъкмо това ме подтикна да търся истината за упадъка на магията — не е ли странно?

— Напълно сте прав, пророчествата са пълни безсмислици — каза през смях мистър Хънифут. После сякаш се сети за нещо и добави: — Ето, ние сме двама магьосници. Хънифут и Сегундус — произнесе той, сякаш се чудеше как ще изглеждат имената им във вестниците и историческите книги. — Хънифут и Сегундус — звучи много добре.

Мистър Сегундус поклати глава.

— Този човек знаеше за заниманието ми и наистина очаквах да каже, че аз ще бъда единият от двамата магьосници. Но накрая най-безцеремонно отсече, че не съм. Отначало като че ли не беше съвсем сигурен. Нещо го смущаваше… Накара ме да напиша името си и дълго се взира в него.

— Разбрал е, предполагам, че не може да измъкне повече пари от вас — каза мистър Хънифут.

Абатството Хъртфю се намираше на около четиринадесет мили северозападно от Йорк. Само името му беше старо. Някога там наистина имаше абатство, но преди много години; настоящата къща бе построена по време на царуването на Ан. Беше много хубава, квадратна и солидна наглед с красив парк, пълен с призрачно мокри дървета (денят бе доста влажен и мъглив). През парка минаваше река (наричана Хърт) и над нея се издигаше изящен мост в класически стил.