Читать «Изкуството на войната» онлайн - страница 9

Сун-Дзъ

Не е уместно да поведеш армия в поход, без да си наясно с облика на страната — планини и гори, оврази и пропасти, тресавища и блата.

Не ще можеш да се възползваш от преимуществата на природните условия, ако не прибегнеш до местни водачи.

Във война заблуждавай — и ще успееш.

Съсредоточаването или разделянето на войската следва да зависи от обстоятелствата.

Бъди бърз като вятъра. Бъди непристъпен като гъста гора.

При набезите и грабежите бъди като огън. А когато си в покой, бъди непоклатим като планина.

Нека плановете ти бъдат безпрогледни и непроницаеми като нощ. Когато се впускаш в действие — връхлитай като гръм.

Когато плячкосваш села, разпределяй придобивките между бойците. Когато завладяваш област, раздели я на общински имоти, които да се предоставят в полза на войнството.

Обмисляй и обсъждай, преди да предприемеш ход.

Ще надделее онзи, който е усвоил умението да подвежда. Такова е изкуството на придвижването.

В наръчника за военно ръководство е казано:

„На бойното поле изречените думи не достигат достатъчно далеч. Затова са въведени гонгове и барабани. Също тъй обичайните предмети не се виждат достатъчно ясно. Затова са въведени флагове и сигнали.“

Гонгове, барабани, флагове и сигнали са способи, чрез които слухът и взорът на множеството могат да бъдат привличани към определена точка.

Така множеството образува единно цяло, което не допуска смелчаците да нападат самостоятелно, нито страхливците да бягат поотделно. Това е изкуството да направляваш големи човешки маси.

Като способи за въздействие върху очите и ушите на войската използвай при нощни сражения огнени сигнали и барабани, а при дневни — знамена и флагове.

Цяла войска може да падне духом. Един пълководец може да загуби разсъдъка си.

Войникът има най-висок дух сутрин. По пладне започва да унива. А вечер го тегли да се прибере в лагера.

Ето защо мъдрият пълководец избягва войска с висок дух и я напада тогава, когато е мудна и склонна да се оттегли. Това е изкуството да се изучават състоянията на духа.

Дисциплинирано и спокойно дочаквай да възникне сред врага безредие и суматоха — това е изкуството да се запазва самообладание.

Бъди близо до целта, докато врагът е далеч; не се напрягай, докато той превива гръб; бъди сит, докато той гладува — това е изкуството да пестиш силите си.

Въздържай се да пресрещаш войска, чиито знамена и обозначения са в строен порядък; въздържай се от нападение на войска, чиито редици са стегнати и уверени — това е изкуството да оценяваш обстоятелствата.

Военно правило е да не напредваш по възвишение срещу врага. Нито да му се противопоставяш, когато той се спуска от възвишение.

Не преследвай враг, който се преструва, че бяга. Не нападай бойци, изпаднали в ярост.

Не захапвай стръвта, подхвърлена от врага. Не закачай войска, която се прибира у дома.

Когато обкръжаваш врага, остави си вратичка. Ако врагът е отчаян, не го притискай твърде силно.

В това се състои изкуството да воюваш.

8

Гъвкава тактика

Сун-Дзъ каза:

При война пълководецът получава командването от владетеля, сбира армия и съсредоточава силите.