Читать «Изкуството на войната» онлайн - страница 4
Сун-Дзъ
И така, пълководецът е крепостната стена на Държавата. Ако крепостната стена е изрядна, Държавата ще е силна. Ако в крепостната стена има пролуки, Държавата ще е слаба.
Има три начина за един владетел да навреди на войската си:
— Като й нареди да настъпва или да се изтегля, бидейки в неведение, че поради една или друга причина това не е възможно. Тогава той, така да се каже, я препъва.
— Като се опита да ръководи войската така, както управлява държавната администрация, бидейки в неведение относно вътрешните условия и порядки. Това поражда смут в съзнанието на бойците.
— Като се намесва в дейността на командирите, бидейки в неведение относно военния принцип за гъвкавост и приспособяване към обстоятелствата. Това разколебава бойците.
А когато войската изпадне в смут и неувереност, владетелите на съседни държави със сигурност ще се възползват и ще предизвикат беди. Така се поражда безредност в армията и победата се отдалечава.
И тъй, можем да заключим, че за победа е необходимо наличието на пет предпоставки:
— Ще победи този, който знае кога да се сражава и кога — не.
— Ще победи този, който знае как да ръководи и по-силна, и по-слаба войска от противниковата.
— Ще победи този, чиито бойци са сплотени от един и същи плам.
— Ще победи този, който е добре подготвен и изчака да издебне врага неподготвен.
— Ще победи този, който притежава военни умения и комуто владетелят не се меси в работата.
Ето защо е казано: Ако познаваш врага и познаваш себе си, не бива да се боиш какъв ще е изходът и от сто битки. Ако познаваш себе си, но не и врага, за всяка извоювана победа ще претърпяваш по едно поражение. А ако не познаваш нито врага, нито себе си, ще губиш всяка битка.
4
Разположение на силите
Някогашните велики пълководци отпърво са се застраховали от възможността за поражение, а сетне са изчаквали сгода да сразят врага.
Предпазването от поражение е в наши ръце. Ала сгодата да сразим врага ни предоставя самият той.
И така, добрият пълководец е в състояние да избегне поражението, но не може да бъде сигурен, че ще разгроми врага.
Ето защо се казва, че дори и да знаеш как да надделееш, може и да не го постигнеш.
Предпазването от поражение зависи от отбраната. Разгромът на врага — от настъплението.
Отбранителното положение означава недостатъчна сила. Настъплението — свръхсила.
Пълководецът, изкусен в отбраната, намира най-потайни скривалища на земята. Онзи, който е изкусен в нападението, връхлита сякаш от небето. Усвоиш ли тези две умения, ще си способен от една страна да се защитиш, а от друга — да отвоюваш пълна победа.
Да предвидиш победа, която е във всеобщото полезрение, не е върховно превъзходство.
Нито е върховно превъзходство да се сражаваш и да победиш, та цялата империя да те приветства.
Да откъснеш есенен стрък не е проява на голяма сила. Да виждаш слънцето и луната не е признак за остър взор. Да чуеш трясъка на гръмотевицата не е свидетелство за добър слух.
Древните са наричали умен пълководец онзи, който не само побеждава, но и го постига с лекота.
