Читать «Всичко е съдбовно» онлайн - страница 3

Да не се увличам в подробности, но не мога да избирам и импулсни телефони. Устройството за автоматично избиране работи, освен това спокойно мога да позвъня на когото си пожелая в която и да е точка на света и да си подрънкам глупости. За това няма проблем. Но не мога да избирам импулсни телефони. Просто дава заето. Което сигурно не е чак толкова лошо. От личен опит зная, че размишленията за секса са като разчесване на възпалено от отровен бръшлян. Възпалението само се разнася. Освен това сексът въобще не е толкова важен, поне за мен. Да, добре, става, но не е съдбовен. И все пак, като се има предвид с какво се занимавам, тази целомъдреност ми се струва доста странна. Едва ли не смешна… само дето нещо съм си изгубил чувството за хумор на тази тема. Както и на още няколко.

Добре, добре, да се върнем към бюджета.

Със списание „Вариейшънс“, което струва четири долара, общата сметка възлиза на четирийсет и пет долара. С част от останалите пари мога да си купя компактдиск, но не е задължително, или шоколад (само че най-добре да не го правя, тъй като цялото ми лице пламва в грамадни гнойни пъпки, макар вече да не съм тинейджър). Понякога се двоумя дали да не си поръчам пица или китайска храна по телефона, но това противоречи на правилата на „ТрансКорп“. Пък и ще се чувствам много странно в ролята на експлоатиращата класа. Не съм забравил как аз самият разнасях пици по домовете. Зная каква скапана работа е. И все пак, ако можех да поръчам пица, разносвачът нямаше да си тръгне с четвърт долар оттук. Щях да му дам петачка и да гледам как ще му блеснат очите.

Вече разбирате защо не са ми необходими много пари в брой. Докато се изтърколи седмицата и дойде поредният четвъртък, са ми останали поне осем долара, но най-често двайсетина. Монетите изхвърлям в канавката пред дома си. Зная, че съседите ще си изкарат акъла, ако ме видят (може и да не съм завършил гимназия, но да сме наясно — причината не е в това, че съм глупав), затова изнасям синия пластмасов кош за хартиени отпадъци (понякога сред купчината вестници напъхвам старите броеве на „Вариейшънс“ и „Пентхаус“ — гледам да не ги трупам у дома, а и кой ли ще седне да го прави) и докато го оставям на тротоара, разтварям шепата си и монетите мигновено потъват в канавката. Дзън-дзън-дзън-цоп. Като магически трик. Тука има, тука няма. Някой ден канавката ще се задръсти, ще извикат водопроводчик и той сигурно ще си помисли, че е спечелил джакпота от лотарията, освен ако междувременно не стане потоп, който да завлече монетите в пречиствателната станция или където там отиват отпадъчните води. Но аз дотогава ще съм си заминал. Във всеки случай, нямам намерение да прекарам целия си живот в Кълъмбия. Скоро си заминавам.