Читать «Разходката» онлайн - страница 2
Стивън Кинг
— Доколкото ни е известно — започна той, — „разходката“ е била изобретена преди около триста и двадесет години, към 1987 година, от един човек на име Виктор Карун. Това било част от частно изследване, финансирано с малко държавни пари… и в крайна сметка държавата го взела, естествено. В крайна сметка изобретението стигнало или до държавата, или до нефтените компании. Причината, поради която не знаем точната дата е, че Карун бил малко ексцентричен…
— Искаш да кажеш, че е бил луд ли, татко? — попита Рики.
— Ексцентричен означава съвсем леко луд, мило — каза Мерилиз и се усмихна над главите на децата към Марк. Сега тя изглеждаше малко по-малко напрегната, помисли си той.
— О.
— Във всеки случай той правел експерименти с процеса в продължение на доста време, преди да информира правителството за резултатите — продължи Марк, — а им казал само защото му свършвали парите, а те не искали да продължат да го финансират!
— Като в рекламата: „Ние ще финансираме Вашите проекти!“ — каза Пат и пак се засмя весело.
— Точно така, скъпа — каза Марк и нежно разроши косата й. В другия край на залата той видя как една врата се плъзна безшумно и се отвори, за да минат още двама служители в яркочервени пуловери на служба „Пътешествия“, които бутаха масичка на колела. На нея имаше маркуч с накрайник от неръждаема стомана. Под драперията на масичката, внимателно скрити, Марк знаеше, че се намират две бутилки с газ, в мрежестата торба закачена за масата се намираха сто маски за еднократна употреба. Марк продължи да говори, не искаше неговите хора да забележат представителите на Лета, ако е възможно до последния момент. И ако му стигнеше времето за цялата история, те щяха да посрещнат подаващите газа с отворени обятия.
Когато видеха каква е алтернативата.
— Разбира се, вие знаете, че „разходката“ е телепортация, ни повече, ни по-малко — каза той. — Понякога в училище в часовете по физика и химия я наричат „Процеса на Карун“, но това си е телепортация и самият Карун — ако човек вярва на приказките — я нарича „Разходката“. Той много четял научна фантастика и има един разказ от един човек на име Алън Бестър, казва се „Звездите са моята цел“, и в него този Бестър използва думата „разходка“ за телепортация. Само дето в неговата книга, човек може да се разходи само като си помисли за това, а на практика това е невъзможно.
Служителите закрепиха една маска към накрайника на маркуча и я подадоха на една възрастна дама в другия край на залата. Тя я пое, вдиша веднъж, и падна тиха и отпусната на кушетката си. Полата й се бе вдигнала леко и откриваше едно отпуснато бедро, нашарено като карта от разширени вени. Един от служителите внимателно й я оправи, докато другият измъкна използваната маска и постави нова. Това бе един процес, който напомняше на Марк за пластмасовите чаши в мотелите. Молеше се на Бога Пати малко да се отпусне, беше виждал деца, които трябваше да бъдат държани здраво и които пищяха, когато доближаваха маската до лицето им. Сигурно това не беше ненормална реакция от страна на дете, но беше много неприятно за гледане и той се надяваше да не се случи същото с Пати. По отношение на Рик бе малко по-спокоен.
