Читать «Протокът» онлайн - страница 5

На не повече от два километра, Стела Фландърс лежеше под завивката си и слушаше пресекливата музика от похъркването на Алдън в съседната стая. Слушаше Алдън, за да не слуша вятъра… но така или иначе, пак го чуваше, о, да, как прекосява студената шир на Протока, два километра вода, покрита сега с ледена кора, лед с омари под него, и водорасли, и може би танцуващото тяло на Ръсъл Боуи, който всяка година през април идваше с тракторчето си и изораваше градината й.

Кой ще изоре земята този април? почуди се тя и продължи да лежи студена и свита на кълбо под завивката. И като сън в съня, гласът й отговори на нейния глас: Обичаш ли? Вятърът блъсна капака на прозореца и той изтрака. Стори и се, че капакът на прозореца разговаря с нея, но тя се извърна и не поиска да чуе думите му. И не заплака.

— Но, бабо — щеше да продължи Лона (тя никога не се отказваше, беше като майка си, и като баба си преди нея) — ти още не си ни казала защо не си преминала отсреща.

— Защото, дете, винаги съм имала всичко, което съм искала тук на острова.

— Но той е толкова малък. Ние живеем в Портлънд. Има автобуси, бабо!

— Достатъчно виждам какво става в градовете по телевизията. Мисля, че тук съм си добре.

Хол беше по-малък, но имаше по-силно развита интуиция. Той никога не притискаше така както го правеше сестра му, но въпросите му достигаха по-близо до същността на нещата:

— Ти никога ли не си искала да прекосиш, бабо? Никога?

Тя се навеждаше напред, вземаше малките му ръчички и му разказваше как майка й и татко и дошли на острова скоро след като се оженили, как дядото на Бил Саймс взел бащата на Стела като чирак на лодката си. Разказваше му как майка й зачевала четири пъти, но пометнала едното бебе, другото умряло, когато било на една седмица — тя щяла да иде в болницата на сушата, ако можели да го спасят там, но всичко свършило, преди дори мисълта да й мине през ум.

Тя им разказваше, че Бил помогнал при раждането на Джейн, баба им, но не им казваше, че когато всичко свършило, той отишъл в банята и повръщал и ревал като истерична жена с тежък мензис. Разбира се, Джейн бе напуснала острова на четиринадесет години, за да иде в гимназията. Момичетата вече не се омъжвали на четиринадесет и когато Стела я видяла да се отдалечава в лодката с Брадли Максуел, който отговарял за воденето на децата напред-назад този месец, дълбоко в сърцето си разбрала, че Джейн си отива завинаги, въпреки че се връщала за кратко. Тя им казваше, че Алдън се появил десет години по-късно, след като вече се били отказали и сякаш за да компенсира своята мудност, ето го Алдън, продължаваше да живее с тях — вечен ерген и до известна степен Стела бе доволна, че е така, защото Алдън не беше кой знае колко умен и имаше много жени, готови да се възползват от един мъж с муден мозък и добро сърце (въпреки, че и това последното не го казваше на децата).