Читать «Подпалвачката» онлайн - страница 12

— Със сигурност ще повярва. Ти вярваш, нали?

Шофьорът широко се ухили.

— Разполагам с голямата пара за доказателство, мистър. Благодаря.

— И аз ти благодаря.

Анди се мъчеше да бъде учтив. Мъчеше се да продължава. Заради Чарли. Ако беше сам, много отдавна да е свършил със себе си. Човек не е създаден да издържа на такава болка.

— Сигурен ли си, че си в ред, мистър? Ужасно блед изглеждаш.

— Добре съм, благодаря. — Започна да бута Чарли. — Хайде, пиленце. — Внимаваше да не използва името й. Вероятно нямаше значение, ала предпазливостта идваше естествено, като дишането. — Събуждай се, пристигнахме.

Чарли измърмори нещо и се опита да се търкулне по-далече.

— Хайде, кукличке. Събуди се, сладка моя.

Чарли стреснато отвори очи — ясните сини очи, които бе наследила от майка си, — седна и затърка лице.

— Тате? Къде сме?

— Олбъни, мила моя. Летището — и като се приведе към нея, тихо добави: — Още не казвай нищо.

— Добре.

Тя се усмихна на шофьора на таксито и той й се усмихна в отговор. Чарли се измъкна от колата и Анди я последва, като се опитваше да не залита.

— Още веднъж благодаря, мистър! Слушай, хей. Страхотен клиент си, думи нямам!

Анди раздруса протегнатата му ръка.

— Всичко хубаво.

— И на тебе. Глин просто няма да повярва на такъв жест.

Шофьорът се прибра в таксито и то се отдели от боядисания в жълто бордюр. Друг самолет се готвеше за излитане, увеличавайки с вой оборотите на двигателите си, и Анди взе да усеща, че главата му ще се разцепи на две и ще тупне като празна кратуна на тротоара. Той политна и Чарли го стисна над лакътя.

— Ох, татенце! — възкликна тя от някъде много далече.

— Вътре. Трябва да седна.

Те влязоха, малко момиченце, облечено в червено клинче и зелена блузка, едър мъж с рошава черна коса и отпуснати рамене. Един носач ги загледа и си помисли, че направо е престъпление такъв голям мъж, явно пиян като свиня, да излиза след полунощ с невръстната си дъщеря, която от часове би трябвало да си е в леглото, вместо да го развежда наоколо като куче на слепец. Такива родители трябва да ги стерилизират, помисли си носачът.

След това минаха през управляваните с фотоклетка врати и носачът ги забрави напълно за около четирийсет минути, когато отвън спря зелената кола и двамата мъже излязоха, за да говорят с него.

4

Десет минути след полунощ. Фоайето на летището бе предоставено на нощните пътници: военнослужещи, прибиращи се от отпуска, жени с измъчен вид, подкарали стада от капризни, изнемогващи за сън деца, бизнесмени с торбички от умора под очите, бродещи младежи с големи ботуши и дълги коси, някои от тях с раници на гръб, една двойка с тенисракети в калъфи. Високоговорителите обявяваха полети и повиквания като някакви сънувани могъщи божества.

Анди и Чарли седнаха един до друг пред масичките с телевизори. Издраскани и нащърбени, боядисани в убито черно, те напомняха на Анди зловещи, футуристични кобри. Той пусна вътре последните си две монети, за да не ги изгонят от местата. Телевизорът на Чарли излъчваше повторение на серия от „Новобранците“, а пред Анди Джони Карсън клюкарстваше със Съни Боно и Бъди Хакет.