Читать «По перваза» онлайн - страница 11

Застигна ме ленивият подигравателен глас на Креснър.

— Сигурно си въобразявате, че сме се хванали на стария трик с дамската тоалетна?

Спрях на прага и бавно се обърнах, притиснал чантата до гърдите си.

— Какво искате да кажете?

— Вече ви съобщих, че не обичам да мамя при обзалагане и никога не съм го правил. Спечелихте три неща, мистър Норис: парите, свободата и съпругата ми. Първите две вече получихте, а третото можете да приберете от градската морга.

Краката ми се подкосиха, втренчих се безмълвно в него, тялото ми се вцепени от ужас.

— Да не си въобразявате, че ще ви я отстъпя? — в гласа му се промъкна състрадателна нотка. — О, не! Парите и свободата са ваши, но не и Марша. При това не можете да ме обвините в нечестна игра. След като я погребете…

Дори не пристъпих към него. Креснър можеше да почака. Тръгнах към Тони, който ме наблюдаваше с глуповато изражение. Креснър му нареди с отегчен глас:

— Застреляй го, ако обичаш.

Запратих чантата. Тя удари ръката, която държеше пистолета, и го отклони. Докато обикалях небостъргача, не бях използвал ръцете и китките си, а в тях е силата на всеки тенисист. Куршумът се заби в килима, вече бях господар на положението. Лицето представляваше най-опасното оръжие на Тони. Изтръгнах пистолета от ръката му и го ударих с приклада по носа. Тялото му се свлече на пода с измъчено грухтене.

Креснър беше вече на прага, стрелях над главата му и извиках:

— Не мърдай или ще те убия!

Явно размисли, защото се подчини. Обърна се и видях, че е изоставил позата на уморен от живота космополит. Самодоволното му изражение се изпари окончателно, когато видя, че Тони лежи на пода и се дави в собствената си кръв.

— Тя не е умряла — побърза да каже Креснър. — Съгласете се, че все пак трябваше да ми остане нещичко — на устните му затрептя измъчена, угодническа усмивка.

— Може да съм глупак, но не чак дотам — промълвих с глух помръкнал глас. Защо не? Марша бе всичко за мен, а този човек я предлагаше за продан.

Ръцете му трепереха, посочи към разпилените в краката на Тони пари и каза:

— Това е нищожна сума. Ще ви дам сто хиляди. Или петстотин хиляди… Какво ще кажете за цял милион в швейцарска банка? Или…

Прекъснах го.

— Ще се басирам с теб.

Той откъсна за миг очи от дулото на пистолета и ме погледна уплашено.

— Какво искате да…

— Ще се басираме — повторих аз. — Няма да бъде обзалагане, а най-обикновен бас. Басирам се, че не ще успееш да обиколиш сградата по онзи перваз.

Лицето му пребледня като на мъртвец, стори ми се, че ще припадне.

— Вие… — промълви той.

— Ето условието — продължих с безжизнен глас. — Ако успееш, ще те пусна. Какво решаваш?

— Не — прошепна Креснър, очите му се облещиха от страх.

— Добре — съгласих се аз и насочих пистолета.

Той протегна умоляващо ръце и извика:

— Не, недейте!… Приемам! — навлажни с език пресъхналите си устни.

Посочих с пистолета към вратата на балкона, Креснър се повлече пред мен.

— Не трепери, това само ще те затрудни — посъветвах го ехидно.