Читать «Онова чувство, което се изразява само на френски» онлайн - страница 6

Представи си пощенска кутия с името РЕЙГЛАН, написано от едната страна, и с лепенка на американското знаме отпред — въпреки че името се оказа Рейган, а вместо лепенка със знамето имаше стикер на състава „Грейтфул Дед“, след малко наистина зърна пощенската кутия. Представи си черно кученце, което с наведена глава тича по отсрещния крайпътен банкет и души земята, и го видя. Отново си представи крайпътния плакат… да, ето го и него: „МАЙКО НА МИЛОСЪРДНАТА БЛАГОТВОРИТЕЛНОСТ, ПОМОГНИ НА ГЛАДНИТЕ ВЪВ ФРОРИДА — НЯМА ЛИ ДА НИ ПОМОГНЕШ?“

Бил посочваше нещо:

— Ето там, виждаш ли? Мисля, че това е Палм Хаус. Не, не в тази посока — бунгалото е от другата страна. Ама и тези плакати са доста странни, защо са разрешили да бъдат поставени край пътя?

— Не зная. — Главата я сърбеше. Почеса се, люспици черен пърхот полетяха пред очите й. Тя погледна пръстите си и с ужас забеляза почернелите им върхове, като че ли току-що й бяха взели отпечатъци.

— Бил! — Прокара пръсти през русата си коса, този път „черните снежинки“ бяха по-големи. Видя, че не са люспици от кожа, а мънички парченца овъглена хартия. На едно имаше лице, надничащо от чернилката като лице, очертаващо се върху нескопосано проявен негатив.

— Бил!

— Какво? Ка… — Внезапно тонът му драстично се промени, което я изплаши повече от това, че за миг той загуби управление и колата полетя към канавката. — Божичко, скъпа, какво имаш в косата?

Лицето като че ли беше на майка Тереза. Или пък само така й се струваше, защото до преди малко мислеше за сестрите в католическото училище. Понечи да вземе парченцето хартия, което беше кацнало на роклята й, за да го покаже на Бил, но когато го докосна, то стана на прах. Обърна се към съпруга си и видя, че очилата му са се разтопили и са се стекли по страните му. Едното му око беше изскочило от кухината, после беше се разцепило като грейпфрут, напомпан с кръв.

„Знаех го — помисли си. — Знаех го още преди да се обърна. Защото изпитах онова чувство.“

Откъм дърветата се разнесе крясък на птица. Мария на крайпътния плакат протегна ръце. Карол се опита да изкрещи. Опита се да изкрещи.

* * *

— Карол?

Гласът на Бил сякаш идваше от хиляди километри разстояние. Тя усети ръката му — не беше между бедрата й, а върху рамото й.