Читать «Нощният авиатор» онлайн - страница 26

Стивън Кинг

Абсолютно нищо.

Защото тях не можеш и да ги снимаш.

— Ти си истински — изграчи той, без да се помръдне, ръцете му бяха сякаш запоени за ръба на умивалника.

— Както и ти — отговори неостаряващият глас и сега Дийс долови миризмата на древни крипти и запечатани гробници в дъха му. — Поне засега. Това е последният ти шанс, любознателен мой бъдещ биографе. Отвори фотоапарата си… или аз ще го направя.

С изтръпнали ръце Дийс отвори никона.

Покрай замръзналото му лице премина полъх на вятъра, който режеше кожата на лицето му като с бръснач. За миг той видя дълга бяла ръка, опръскана с кръв, видя оръфани нокти, пълни с мръсотия. След това филмът излезе плавно от камерата му. Последва още едно сухо прошумоляване. Още един път се разнесе миризмата на вонещия вампирски дъх. За миг той си помисли, че Нощния авиатор все пак ще го убие. След това видя в огледалото как вратата на мъжката тоалетна се отваря сама.

Аз не му трябвам — каза си Дийс. — Сигурно си е похапнал добре тази вечер.

При тази мисъл той веднага повърна отново, този път право срещу отражението на втораченото си лице.

Вратата се затвори от пневматичния механизъм.

Дийс остана на мястото си през следващите няколко минути, остана там, докато приближаващите сирени се приближиха до самата чакалня, остана там и чу кашлицата и воя на самолетен мотор. Нямаше съмнение, че това бе моторът на „Чесна Скаймастър“ 337. След това излезе с размекнати като восък крака от тоалетната, стигна до далечната стена на отсрещния коридор и се върна обратно в чакалнята. Подхлъзна се в локва кръв и за малко да падне.

— Спри на мястото си, господине — изкрещя някакво ченге зад него. — Спри на мястото си. Едно движение и си мъртъв.

— Аз съм от пресата, скапаняк — каза Дийс, като вдигна камерата си в едната ръка и картата си за самоличност в другата. Отиде до един от разбитите прозорци с осветения филм, който се бе замотал в краката му като дълъг кафяв гирлянд, и остана там, наблюдавайки как самолетът чесна се засилва по писта 5. За миг самолетът премина като черна сянка през поривистия пламък на пожара, сянка, която приличаше много на прилеп и след това се възнесе нагоре, изчезна, а ченгето продължаваше да го блъска към стената толкова силно, че от носа му потече кръв, но на него не му пукаше, не му пукаше за нищо, и когато риданията отново си пробиха път и излетяха от гърдите му, затворил очи, Дийс продължаваше да вижда как кървавата урина на Нощния авиатор се стича по порцелана, става видима и се завихря надолу по канала. Беше сигурен, че никога няма да забрави тази гледка.

Информация за текста

Stephen King

The Night Flier, 1988

Сканиране, разпознаване и редакция: maskara, 2008

Издание:

Стивън Кинг. Татик (сборник разкази)