Читать «Мъглата» онлайн - страница 83

Един от паяците бе хванал Хати Търмън. Беше голям. Беше я съборил на земята. Роклята й се бе вдигнала над мършавите колене, докато той се бе свил над нея, четинестите му бодливи крака галеха рамото й. Той започна да плете мрежа.

Госпожа Кармъди е права, помислих си аз. Тук навън ще умрем, наистина ще измрем тук навън.

— Аманда! — изкрещях аз.

Никакъв отговор. Тя изобщо не бе на себе си. Паякът се разкрачи над това, което бе останало от гледачката на Били, която така обичаше картинни мозайки и можеше да реши всички главоблъсканици, от които всеки нормален човек полудяваше. Неговата мрежа омота тялото й и белите нишки започнаха да почервеняват, впивайки се в плътта й.

Корнъл бавно отстъпваше към супермаркета, зад очилата, очите му бяха като чаши. Той бързо се обърна и побягна. Той отвори вратата с надпис „ВХОД“ и се втурна вътре.

Моментът на раздвоеното ми съзнание свърши, когато госпожа Реплър пристъпи бързо напред и удари плесница на Аманда — отначало с длан, а после с опакото на ръката си. Аманда престана да крещи. Отидох до нея, завъртях я така, че да е с лице към „Скаута“ и й изкрещях „ВЪРВИ!“ право в лицето.

Тя тръгна. Госпожа Реплър прелетя край мен. После блъсна Аманда на задната седалка, качи се след нея и затръшна вратата.

Изтръгнах Били от себе си и го хвърлих в колата. Докато се качвах, една от нишките се спусна напред й се уви около глезена ми. Запари ми така, както пари бързо движеща се корда, стисната в юмрук. А беше силна. Дръпнах крака си с всичка сила и тя се скъса. Седнах зад волана.

— Затвори я, о, затвори вратата, Боже господи! — изпищя Аманда.

Затворих вратата. Миг по-късно, един от паяците глухо изтупа по нея. Бях само на сантиметри от неговите червени, злобно тъпи очи. Краката му, всеки от тях с дебелината на китката ми, започнаха да се плъзгат напред-назад по квадратния преден капак. Аманда непрестанно пищеше, като сирена.

— Млъкни, бе, жена! — й каза госпожа Реплър.

Паякът се отказа. Той не можеше да ни подуши, следователно ние не бяхме повече там. Затътри се обратно към мъглата на неустановения си брой крака, превърна се в призрак, а после изчезна.

Погледнах през прозореца да се убедя дали си е отишъл и после отворих вратата.

— Какво правиш? — изпищя Аманда, но аз знаех какво правя. Ще ми се да вярвам, че и Оли щеше да направи съвсем същото. Полупристъпих, полу се наведох навън и взех пистолета. Нещо тръгна бързо към мен, но така и не го видях.

Прибрах се вътре и затръшнах вратата.

Аманда се разрида. Госпожа Реплър я прегърна и започна оживено да я успокоява.

Били каза:

— Вкъщи ли си отиваме, татко?

— Бил, ще опитаме.

— Добре — каза той тихо. Проверих пистолета и после го сложих в жабката. Оли го бе заредил отново след експедицията до аптеката. Останалите патрони бяха изчезнали заедно с него, но това нямаше значение. Той бе стрелял към госпожа Кармъди, бе стрелял към нещото с щипалките, и пистолетът бе произвел изстрел при удара в земята. В колата бяхме четирима, но ако опреше ножа до кокала, щях да намеря за себе си някакъв друг изход.