Читать «Кери» онлайн - страница 111

Сигурно няма да е неподходящо да привършим тази книга с няколко реда от друга песен на Боб Дилън, които биха могли да служат като епитаф на Кери:

„Бих искал, скъпа моя, да напиша мелодия тъй ясна,

която би спасила те от участта на безумие ужасно,

която тръпката, и огъня, и болката да облегчи

на безполезното ти и безпредметно знание…“

От: „Името ми е Сузан Снел“ (стр. 98)

Малката книжка вече е завършена. Надявам се да се продава добре, така че да мога да отида някъде, където никой не ме познава. Искам да обмисля всичко още веднъж, да реша какво ще правя от сега до онзи момент, когато моята светлинка ще се спусне надолу по онзи дълъг тунел в чернотата…

От заключението на Държавния съвет за разследване на Мейн във връзка със събитията на 27–28 май в Чембърлейн, Мейн:

… така, ние трябва да заключим, че макар и аутопсията, извършена на трупа, да показва някои изменения в мозъка, които може да са индикатори за наличието на някаква паранормална сила, не виждаме причини да се смята, че възникването на други такива случаи е възможно…

Откъс от писмо с дата 3 май, 1988 г. от Амелия Дженкс, Ройал Ноб, Тенеси, до Сандра Дженкс, Мейкен, Джорджия:

„… а малката ти племенничка расте като гъба, ужасно едра е за 2-годишно дете. Има сини очи като татко си и моята руса коса, ама сигурно ще потъмнее. Страшно хубава е и понякога, като я гледам как спи, си мисля, че много прилича на нашата майка.

Оня ден като си играеше в праха до къщата се приближих тихичко и видях най-смешното нещо. Ани си играеше с топчетата на братята си, само че те мърдаха съвсем сами. Ани се смееше и радваше, ама аз се поизплаших. Някои от топчетата подскачаха нагоре-надолу. Това ме подсети за баба, помниш ли като дойдоха хората на закона оня път да хванат Пит и пушките им изхвърчаха от ръцете им, а баба само се смееше и смееше. И тя можеше да кара стола си люлка да се люлее, даже и когато тя не беше в него. Яко се стряскам като се сетя за това. Много се надявам тя да не получава ония сърдечни пристъпи дето ги имаше баба, помниш ли?

Сега трябва да отивам и да пера, така че предай моите поздрави на Рич и гледай да ми пратиш снимки когато можеш. Все пак, нашата Ани е страшно хубава и очите й са ясни като мъниста. Хващам се на бас, че един ден ще стане покорител на света.

С много обич

Милиа“

Информация за текста

Stephen King

Carrie, 1974

Източник: http://bezmonitor.com (през http://sfbg.us)

Публикация:

КЕРИ. 1992. Изд. Плеяда 7, София Роман.. Сер. Стивън Кинг No.2. Превод: [от нем.] Йонка ДИМОВА [Carrie / Stephen KING (1974)]. Художник: Петър СТАНИМИРОВ. Печат: ДФ „Полипринт“, Враца. Формат: 128×198 мм. Страници: 208. Тираж: 40 080 бр. Цена: 25.00 лв. ISBN: 954-409-068-1.

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1563]

Последна редакция: 2009-04-16 16:41:00