Читать «И се надигна Каин» онлайн - страница 3

— Добре.

— Чудех се дали ще ми дадеш назаем твоите записки. Аз се явявам утре.

— Тази сутрин ги изгорих заедно с боклука.

— О, Боже! Да не би Прасчо да е направил това? — той посочи към остатъците от Мислителя.

— Сигурно.

— Защо ли го е направил? Това нещо ми харесваше. Смятах да му предложа да ми го продаде. — Бейли имаше остри, дребни черти, като плъх. Долнището на анцуга му бе протрито и провиснало. Гериш си го представяше прекрасно как ще изглежда, когато умира от ефизема в кислороден изолатор. Колко жълт ще изглежда. Мога да ти помогна, помисли Гериш.

— Мислиш ли, че той ще има нещо против да му взема постерите?

— Сигурно не.

— Добре. — Бейли прекоси стаята, внимателно прескочи с босите си крака керамичните парчета, и откачи снимките от „Плейбой“. — Тази снимка на Богарт също е много готина. Само дето няма цици, а? — Бейли се взря в Гериш да види дали Гериш ще се засмее. Когато Гериш не се засмя, той каза: — Сигурно смяташ да го изхвърлиш, или как?

— Не. Просто мислех да взема един душ.

— Не. Приятна почивка през лятото, ако не се видим повече, Кърт.

— Благодаря.

Бейли отиде до вратата, дъното на анцуга му се полюляваше. Спря се и каза:

— Пак ли пълно шест и този семестър, Кърт?

— Поне.

— Страхотно. До догодина.

Той излезе и затвори вратата. Гериш поседя на леглото известно време, после отвори пушката и я почисти. Доближи дулото до окото си и погледна в малката точица светлина в другия край. Цевта беше чиста. Пак сглоби пушката.

В третото чекмедже на бюрото имаше три тежки кутии с амуниции „Уинчестър“. Той ги извади на перваза. Заключи врата на стаята и пак се върна на прозореца. Вдигна щорите.

Дворът бе весел и зелен, осеян с разхождащите се студенти. Куин и приятелят му, идиотът, бяха започнали нещо като игра на софт-бол. Бързаха напред-назад като сакати мравки, бягащи от разрушен мравуняк.

— Искам да ти кажа нещо — каза Гериш на Боги. — Бог страшно се е ядосал на Каин, защото Каин си помислил, че Господ е вегетарианец. Но брат му бил по-умен. Господ е направил света по свой образ и подобие и ако ти не изядеш света, светът ще изяде теб. И Каин казал на брат си: „Ти защо не ми каза?“ А брат му казал: „А ти защо не ме послуша?“ И казал Каин: „Добре, ето сега ще те послушам.“ И той убил брат си и казал: „Хей, Господи! Месо ли искаш? На ти месо! Пържоли или ребра или Авелови кюфтета? Какво?“ И Господ му казал да си обуе обувки за буги-буги. Така, че… какво ще кажеш?

От Боги никакъв отговор.

Гериш отвори прозореца, постави лакти на перваза, без да показва пушката на слънчевата светлина. Погледна през мерника.

Той беше насочен към женското общежитие на Карлтън Мемориъл, в другия край на двора. Карлтън бе известен повече като кучкарника. Той насочи центъра на оптическия мерник върху един голям форд. Една руса студентка с джинси и синя фланелка говореше с майка си, докато баща й, червендалест и плешив, товареше куфарите й.

Някой почука на вратата.

Гериш почака.

Пак се почука.

— Кърт? Давам половин долар за постера на Богърт.

Бейли.

Гериш нищо не каза. Момичето и майка му се смееха на нещо, без да знаят, че в червата им има микроби, които се хранят, делят, умножават. Бащата на момичето се доближи до тях и те стояха заедно на слънцето, семеен портрет в мерника.