Читать «Хората от 10 часа» онлайн - страница 4
Стивън Кинг
Първо бе отбелязал факта, че денят бе станал дори още по-мрачен, откакто бе дошъл в осем и четиридесет и пет, и си беше помислил:
Спомни си как погледът му бе преминал през площада, проверявайки набързо присъстващите, толкова набързо, че бе направо несъзнателно. Бе видял момичето с червената пола (и пак си бе помислил дали някой, който изглежда толкова добре, ще е добър и в леглото), младия чистач от третия етаж, който носеше шапката си с козирката назад, докато миеше пода на тоалетната или на снекбара, възрастния мъж с хубавата бяла коса и пурпурните петна по страните, младата жена с дебелите очила, тясното лице и дългата права черна коса. Бе забелязал и още няколко, които му бяха смътно познати. Един от тях, разбира се, бе симпатичният негър с кремавия костюм.
Ако беше дошъл Тими Фландърс, Пиърсън сигурно щеше да е в неговата компания, но него го нямаше и Пиърсън се бе преместил в центъра на площада с намерение да седне на едно от мраморните островчета (всъщност точно върху това, на което седеше сега). Като стигнеше там, щеше да има отлична позиция, от която да изчисли дължината на краката на госпожица Малката червена поличка — евтино занимание, но човек трябваше да се задоволява с това, което има. Бракът му бе щастлив, обичаше жена си и боготвореше дъщеря си и дори и през ум не му бе минавало да изневерява, но наближавайки четиридесетте, забеляза в кръвта му да се надигат определени императиви като морски чудовища. И не можеше да повярва, че е възможно един мъж да устои, без да се вторачи в такава червена пола и да не си зададе въпроса дали жената не носи отдолу бельо в същия цвят.
Едва бе тръгнал, когато новодошлият се появи зад ъгъла на сградата и започна да се изкачва по стъпалата на площадчето. Пиърсън бе доловил движение с ъгълчето на окото си и при обикновени условия не би му обърнал внимание — точно в този момент той се концентрираше върху червената пола, къса, тясна, ярка като пожарна кола. Но той бе погледнал нататък, защото дори с крайчеца на окото си, когато съзнанието му бе заето с други неща, той бе регистрирал, че нещо не е наред в лицето и главата, които вървяха заедно с приближаващата се фигура. Така че той се обърна и погледна, като по този начин прогони съня за кой знае колко нощи напред.
Обувките бяха добре; тъмносивият скъп костюм, който изглеждаше стабилен и непоклатим като подземието на банката, изглеждаше дори още по-добре, червената връзка не беше изненада, но не дразнеше окото. Всичко беше наред, типично облекло на банкер от висшия ешелон за понеделник сутрин (пък и кой освен банкер от висшия ешелон можеше да си позволи да дойде на работа в десет часа?). Чак когато човек стигнеше до главата, чак тогава започваше да му се струва, че или е полудял, или гледа нещо, което не е отразено в световната енциклопедия.
