Читать «Гуменки» онлайн - страница 6

Шумът от обувките върху старите шестоъгълни плочки на тоалетната, шумът от отворената врата, шумът от затварянето й. Можеш да я отвориш с удар, но пневматичното устройство я предпазваше от затваряне с трясък. Това би могло да сепне администратора на третия етаж, който седеше и пушеше „Кемъл“ и четеше последния брой на „Кранг“!

Господи, колко тихо е тук? Защо оня тип не се помръдне? Поне малко?

Но му отговори само тишината, плътна и гладка и тотална, тишината, която вероятно мъртвите ще чуят в ковчега си, ако все още са в състояние да чуват и Тел за пореден път се убеди, че Гуменчо е умрял, по дяволите логиката, умрял и си стои там мъртъв неизвестно откога, седи си и ако отвориш вратата, ще видиш някакво хлътнало, покрито с мъх нещо, с ръце, провиснали между бедрата, ще видиш…

За миг той бе на ръба да извика „Хей, Гумен, наред ли си?“

Ами ако Гуменчо отговори, не с въпросителен или раздразнен глас, но със стържещо жабешко квакане? Нали имаше някакво поверие, свързано със събуждането на мъртвите? Да… Изведнъж Тел се изправи, натисна сифона и бързо вдигна панталоните си, излезе от кабинката, дръпна ципа на панталоните, докато се отправяше към вратата, знаеше, че след няколко секунди ще почувства, че е постъпил глупаво, но не му пукаше. Въпреки това, не се удържа и хвърли поглед към първата кабинка, докато преминаваше към нея. Мръсни бели неправилно завързани гуменки. И мъртви мухи. Доста.

В моята кабинка нямаше мъртви мухи. И как така през цялото това време, той все още не е забелязал, че е пропуснал една от дупките за връзките? Или пък ги носи през цялото време, като някакъв вид артистична изява?

Тел излезе и рязко затвори вратата след себе си. Администраторът от другата страна на коридора го изгледа със студеното любопитство, което пазеше за простосмъртните (за разлика от такива божествени създания в човешка форма като Роджър Долтри).

Тел се забърза надолу по коридора към Табори Студиос.

— Пол?

— Какво има? — попита Джанингс, без да вдигне поглед от пулта. Джорджи Ронклър стоеше встрани, наблюдаваше какво става и гризеше кожичката около ноктите си — те бяха всичко, което бе останало за гризане: ноктите на пръстите му просто бяха изгризани до корен, до точката, където започваше живата плът и горещите нервни окончания. Той бе близо да вратата. Ако Джанингс започне да вдига гири, Джорджи щеше да се промуши през нея.

— Мисля, че нещо не е наред в…

Джанингс изстена:

— Какво още?

— Какво имаш предвид?

— Пистата на ударните инструменти. Лошо е скърпена и не зная какво можем да направим с нея. Той натисна с пръст някакво щифтче и барабанен тътен огласи студиото. — Чуваш ли го?

— Това ли имаш предвид?

— Разбира се, че това имам предвид. Мразя подобни дивотии. Четиридесет канала имам тук, четиридесет канала, за да запиша една проста боп-мелодия и някакъв ИДИОТ техник…

С крайчеца на окото си Тел видя как Джорджи изчезва като полъх на хладен бриз.

— Но слушай, Пол, ако намалиш с изравнителя…

— Изравнителят няма нищо общо с…

— Спри за миг и ме изслушай — каза Тел успокоително — нещо, което не би могъл да каже на никой друг на лицето на земята и плъзна някакъв реостат. Джанингс престана да държи проповеди и започна да слуша. Зададе въпрос. Тел му отговори. След това зададе въпрос, на който Тел не можеше да отговори, но самият Джанингс можеше да отговори и изведнъж те се изправиха пред цял нов спектър от възможности за песен, наречена „Отговор за теб, отговор за мен“.