Читать «Дружество „Отказване с гаранция“» онлайн - страница 6

— Добре. Дано си заслужава.

— О, в това можете да бъдете сигурен — Донати се облегна назад. — Както вече ви казах, ние сме прагматици и в качеството си на такива осъзнаваме отлично колко трудно се премахва страстта към тютюнопушенето. Осемдесет и пет процента от хората се връщат към вредния навик, този процент е по-висок, отколкото при наркоманите. Проблемът е изключително сложен.

Морисън хвърли поглед към кошчето. Една от цигарите изглеждаше годна, въпреки че беше смачкана. Донати се засмя добродушно, бръкна в кошчето и я натроши между пръстите си.

— Въпросът за отнемане на седмичната дажба цигари на затворниците често се поставя пред законодателните власти. Подобни законопроекти неизменно биват отхвърляни. В няколко случая, когато са били утвърдени, в затворите избухвали ожесточени бунтове. Представяте ли си, господин Морисън, бунтове!

— Това никак не ме изненадва — отвърна Морисън.

— И до какъв извод стигаме? Когато осъждаме някого на затвор, вие му отнемате нормалния полов живот, удоволствието от пиенето, отнемате му правото на собствени убеждения и го лишавате от свобода. Но бунтове няма или са много малко в сравнение с броя на затворниците. Но ако отнемете цигарите — БУМ! — и за да подчертае думите си, той стовари юмрука си върху бюрото.

— По време на Първата световна война, когато германците не можеха да си купят цигари, често се виждаха немски аристократи да събират фасове от тротоара. През Втората световна война американците пушеха лули, когато не успяваха да си набавят цигари. Интересен проблем за истинския прагматик, нали, мистър Морисън?

— По-добре да пристъпим към лечението.

— Веднага. Заповядайте насам.

Донати се изправи и отиде до зелената завеса, която Морисън бе забелязал още предишния ден, дръпна я и откри четириъгълно прозорче. То гледаше към някаква празна стая, не, не съвсем празна, защото на пода стоеше заек и ядеше от поставената пред него чиния.

— Симпатично зайче — отбеляза Морисън.

— Така е. Наблюдавайте го.

Донати натисна бутона върху перваза на прозорчето. Заекът престана да яде и заподскача бясно. Струваше му се, че животинчето отскача все по-високо всеки път, когато краката му докоснат пода. Козината му беше настръхнала, очите — обезумели.

— Спрете! Не виждате ли, че електричеството ще го убие?

Донати свали пръста си от бутона.

— Няма. През пода минава нисковолтов ток. Наблюдавайте заека, мистър Морисън.

Животното беше приклекнало на няколко метра от чинията, носът му се бърчеше. Внезапно подскочи и се сви в ъгъла.

— Ако заекът получава често електрически шокове, докато се храни, той много бързо разбира, че храната означава болка. Ето защо се отказва от нея. Още няколко шока, и заекът ще умре от глад пред пълната с храна чиния. Този метод се нарича привикване чрез отблъскване.

Внезапно всичко стана ясно на Морисън.

— Не, благодаря — той се отправи към вратата.

— Почакайте, мистър Морисън.

Морисън не спря. Сграбчи валчестата дръжка на вратата… и усети, че тя се изплъзва от ръката му.