Читать «Дружество „Отказване с гаранция“» онлайн - страница 12

„Навярно така са се чувствали свидетелите на кремирането в газовите камери.“

Надникна през прозорчето. Синди стоеше насред стаята и се озърташе смутено.

— Синди — извика Морисън отчаяно. — Синди, те…

— Стъклото е специално и тя не може да ви чуе, нито да ви види — каза Донати. — Е, да започваме. Прегрешението не беше много голямо, затова смятам, че трийсет секунди ще бъдат достатъчни. Хайде, Джънк.

Горилата натисна бутона с едната си ръка, а с другата притискаше здраво пистолета в гърба на Морисън.

Това бяха най-дългите трийсет секунди в целия му живот.

Когато всичко свърши, Донати постави ръка на рамото му и го попита:

— Да не ви е лошо?

— Не — отвърна с немощен глас Морисън. Беше облегнал чело върху стъклото, краката му трепереха. Обърна се и видя, че Джънк е изчезнал.

— Елате с мен.

— Къде отиваме? — попита Морисън с безразличие.

— Струва ми се, че дължите на жена си някакво обяснение.

— Как да я погледна в лицето? Как да й кажа, че аз…

— Мисля, че ще останете изненадан.

В стаята имаше само едно канапе. Синди седеше на него и хлипаше безпомощно.

— Синди — каза нежно Морисън.

Тя вдигна поглед, очите й бяха уголемени от сълзите. Прошепна:

— Дик? О, господи!

Той я прегърна. Синди промърмори с притиснато към гърдите му лице:

— Двама мъже се вмъкнаха у дома. Отначало помислих, че са крадци, после се уплаших да не ме изнасилят. Те превързаха очите ми и ме закараха някъде и… и… о, това беше ужасно.

— Шшт! — прошепна Морисън.

— Защо! — попита тя и го погледна. — Защо трябваше да го…

— Заради мен. Трябва да ти разкажа нещо, Синди.

След като се изповяда, Морисън замълча за миг, после каза:

— Предполагам, че ще ме намразиш, и то с пълно право.

Той гледаше мрачно в пода. Синди обгърна лицето му с ръце и го обърна към себе си.

— Не — отвърна тя, — не те мразя.

Морисън вдигна очи, онемял от изненада.

— Струваше си да го изтърпя. Бог да благослови тези хора — освободиха те от страшен затвор.

— Вярно ли е това, което казваш?

— Да — отвърна Синди и го целуна. — Хайде да си вървим. Чувствам се по-добре, дори много, много по-добре.

Телефонът позвъня отново след седмица. Морисън позна гласа на Донати и побърза да каже:

— Този път хората ви са сбъркали адреса — дори не съм докосвал цигара.

— Това ни е известно. Трябва да обсъдим един делови въпрос. Удобно ли ви е да наминете утре следобед?

— Защо?

— Нищо особено, само някои изчисления. Между другото, поздравявам ви за повишението.

— Откъде знаете?

— Наблюдаваме ви — отвърна Донати уклончиво.

Отново се озоваха в стаичката, белокосият каза:

— Не се бойте, няма да ви ухапя. Качете се, ако обичате.

Посочи обикновена домашна теглилка.

— Вижте, наистина съм понапълнял, но… — запелтечи Морисън.

— Това се случва със седемдесет и пет процента от клиентите ни. Качете се.

Морисън се подчини. Стрелката отскочи на 79.

— Добре. Можете да слезете. Колко сте висок?

— Един и седемдесет и четири.

— Хм, да видим — измъкна от вътрешния си джоб картичка с пластмасова обвивка. — Е, не е чак толкова лошо. Ще ви предпиша хапчета за отслабване. Имайте предвид, че се внасят нелегално: използвайте ги пестеливо и според инструкциите. Сега ще фиксирам максималното ви тегло, което не бива да надвишавате. То ще бъде… я да видим… — отново погледна картичката — осемдесет и два килограма. Как ви се струва? И тъй като днес е първи декември, ще ви очаквам всяко първо число на месеца за поредното претегляне. Не е страшно, ако не можете да се явите на определената дата, стига да се обадите предварително.