Читать «Древноиндийската култура» онлайн - страница 215

През кушанския период в Индия се налагат три школи на изобразителното изкуство — на Гандхара и Матхура, а също и утвърдената вече по-рано в Амаравати. Кушанските владетели и най-вече Канишка са пламенни поддръжници на будизма в неговата махаянистка форма, макар че възприемат установената от Ашока широта на религиозния поглед. Ярко свидетелство за това са многобройните монети от времето на Канишка с образите на персийски, римски и гръко-елинистични божества наред с тези на формиращия се индуизъм. Най-забележителен обаче си остава образът на Буда върху златна монета в цял ръст, значително развит като художествено изображение и техническо изпълнение. Неговите иконографски черти скоро намират израз в по-големи и завършени каменни скулптури.

Разположена на главния търговски път, Гандхара изпитала най-силно чуждото влияние и не само в областта на изкуството. Тук обаче то е толкова очевидно, че дълго време се говори за чужди произведения в Индия, а изкуството на Гандхара било изключвано от съкровищницата на индийското изкуство. Такова разбиране отдавна е преодоляно, тъй като не може да се пренебрегва индийският характер, съдържание и обща концепция на това изкуство, независимо от елинистично-индийската му форма. Не може също така да се подценява големият принос на Гандхара за разпространение на индо-будисткото художествено творчество в страните на Централна и Югоизточна Азия. Така или иначе, когато елинистичните майстори от Запад били ангажирани да създадат нови образи на променящата се будис-тка религия, те донесли със себе си своя опит в правенето на скулптурни портрети на благородници по примера на императора на Рим. Произведенията на тази школа са практическа адаптация и по-нататъшно развитие на местните традиции и иконографски похвати. Често към готовите безглави каменни фигури били добавяни последователно персийският соларен диск като признак на божественост, после особените идентифициращи белези на Буда и накрая — ръцете в различни символични жестове— мудри. Този стил повече или по-малко се усеща и в по-късните работи на школата. Той не е чужд и на по-късната византийска и западноевропейска иконография.

Подобен е подходът при създаване на скулптурни портрети на Буда и бодхисаттви в Матхура. Но тук те се базират на якша и носят в много по-голяма степен чисто индийски черти. Двете школи скоро започват да си влияят взаимно, от което явно не губят нищо.

Една от най-хубавите скулптури на Гандхара, показваща определено елинистични черти, е фигурата на Атина от Лахор, вероятно от края на II в. Тя е изсечена от ситнозърнест синьо-сив аспид и изобразява млада жена с шлем и копие. Тя била възприемана като богиня на град или река, а също и като телохранител на индийски цар. Твърде характерна за ранното изкуство на тази школа е и фигурата на седящ в медитация Буда със соларен диск зад главата (нимб) и дреха, спускаща се в изящни гънки.