Читать «Древноиндийската култура» онлайн - страница 198

Последователите на Тантра, а и други индуисти често почитат божеството под формата на янтра, или геометрични диаграми, представящи по мистичен начин тялото на божественото същество. При някои богослужения се използува гърне с вода като израз на безформения, предхождащ всичко дух. Горящият огън също може да представя тялото на бога.

Един поклонник може да почита едновременно популярния образ на бога, образите на неговите въплъщения, различните му символи. Той може изобщо да се откаже от тях, но така или иначе прави свой избор в зависимост от равнището на своя духовен напредък. Един неофит ще се обърне към материалните образи и символи, след време ще потърси звуковите символи, вече достатъчни, за да го осенят с божествената идея. Ако напредне достатъчно, той може да се откаже и от двете и да се съсредоточи в чисто ментално богопочитане. Но даже и това може да бъде изоставено, когато в самата мисъл за божеството поклонникът стане способен да изгуби своето Аз като бучка сол в безкрайния океан на съществуването. Тогава всякакви различия между почитащия и почитания изчезват напълно. Тогава идва пълната духовна реализация.

Но тъй като повечето хора остават в детството на духовното развитие, почитането чрез образи и символи е най-разпространената форма на почитане. Религиозното богослужение от по-ранния период на индуизма е адресирано към триединната манифестация на Абсолюта като Брахма, Вишну и Шива или към последните двама поотделно. По-късно мястото на Тримурти се заема от петорката Шива, Шакти, Вишну с техните въплъщения, Суря и Ганеша (понякога заместван от Сканда или Картикея). Петте главни богове на по-късния индуизъм, между които Вишну и Шива нямат равни на себе си, макар тясно свързани помежду си, вече не представляват онова единство, каквото е Тримурти.

Вече разбрахме, че материалните обекти на почитане могат да имат своя антропоморфна форма, свое лице и т.н. За да се покаже, че са нещо съвършено различно от обикновените материални обекти, те често се изобразяват с неестествени и невъзможни черти като четири ръце, полуживотинско тяло и др. Също материални, но не антропоморфни или зооморфни, пределно обобщени са споменатите вече Шива-линга, салаграма и редица други. Последните представят Вишну, Шива и Шакти, а също и другите главни божества Суря и Ганеша като притежаващи всички божествени качества, но не-диференцирани, т.е. като абсолют.