Читать «Древноиндийската култура» онлайн - страница 183

Друга характерна черта на вишнуизма е концепцията за Лакшми или Шри като сподвижница на Вишну. Шри-Лакшми е позната от времето на Ведите и според брахманите е пълна с богатства, от които боговете я ограбват. Като жена на Вишну се явява доста късно, през първите векове от новата ера. Още по-късно, след империята на Гуптите, като жена на Вишну главно в източните части на страната се явява Сарасвати. Смята се, че става дума за гръцко влияние, но също и влияние от учението на Самкхя за пуруша и пракрити, мъжкото и женското начало в света. Във всеки случай религиозната практика, свързана с тази богиня и с останалите женски божества, търси опора най-вече в споменатата доктрина.

Най-важното развитие на вишнуизма е нарастването на панчаратра-самхитите, които дават пълно изложение на вярата, убежденията и практиката на тази религия. Известни също като Тантри и Канди, панчаратра-самхитите обхващат повече от двеста работи и имат значение предимно за религиозната практика. Доктриналните въпроси и митологията на вишнуизма се съдържат главно в Пураните, най-значими от които са Вишну-пурана и Бхагавата-пурана, довеждащи до логичен завършек ученията на Гита и Махабхарата в нейната част Нараяния.

Вишну-пурана съдържа подробен разказ за Кришна като пастир и за неговите младежки игри. Бхагавата-пурана концентрира вниманието си върху пастирския живот на Кришна и неговите любовни забавления с топите. Но най-забележителната й черта е нейният екзалтиран тон на бхакти. Пламенният емоционализъм, свойствен на средновековния вишнуизъм, води началото си от тази велика творба.

В най-чист вид религиозната любов се проявява в южната част на страната. Освен Бхагавата-пурана, написана около VII — VIII в., почти в същото време тук се създават прочутите религиозни песни на алварите, посветени певци на вишнуизма. Тези високо поетични произведения печелят такава слава, че някои ги наричат Веда на вишнуизма, а техните автори биват обожествени. Движението на алварите е изключително емоционално в противовес на метафизичните търсения на други секти. Алварите вярват в нетрайността на мирските наслаждения и в освобождението от прераждания-та чрез съединяване с Вишну посредством любовно самоотдаване на неговата воля. Естествена последица от такава интерпретация на бхакти е безразделният монотеизъм. Те са фанатични почитатели на Вишну и макар че го наричат с различни имена, имат предвид един бог. Той е вечен, безкраен, безсмъртен и създава даже Брахма и Рудра. Той е семето на Вселената и нейната душа. Одушевеното и неодушевеното съществуване са само негови форми. Той е вездесъщ и неизмерим. Даже Ведите не могат да го обхванат. Той е знание и блаженство, интелект и любов. Неговата милост към човечеството го прави аватара, без той да загуби своята безкрайна природа. Макар че е върховен Брахман, той се ограничава в образи. Освен създател на Брахма и на Вселената, той изпитва постоянна любов към всяко живо същество. Неговата лесна постижимост помага на човека да прекоси без трудности океана на трансмиграционното съществуване. Той е видим във всяка аватара, но най-вече в Кришна, сподвижника на пастирите.