Читать «Перална трагедия» онлайн - страница 12

Тук съдията Въбълхорн забеляза, че целият проблем от самото начало се разглежда неправилно; доколкото Матрас е бил човек и се е превърнал в роботи, то тези роботи не са той, а нещо друго; доколкото те са нещо друго, то като начало следва да се изясни кой са те; но тъй като не са човек, значи те не са никой, значи отсъства не само юридически проблем, но и физически, тъй като в Ракообразната мъглявина въобще няма никой.

Аз вече няколко пъти доста пострадах от яростните дискутанти. Охраната и санитарите работеха с пълна пара, когато внезапно се разнесоха викове, че в залата се намират преоблечени като юристи електронни мозъци, които следва незабавно да бъдат отстранени, понеже тяхната пристрастност не буди съмнение, да не говорим, че нямат право да участват в обсъждането. Професор Хартълдропс, като председател, се зае да обхожда залата с малък компас в ръка, и всеки път когато стрелката трепваше и се завърташе към някой от седящите, привлечена от скрития под дрехите метал, тутакси разобличаваха шпионина и го изхвърляха навън. По този начин залата беше наполовина опразнена под акомпанимента на речите на доцентите Фитс, Питс и Клабенте, при това последният бе прекъснат насред думата, тъй като компасът издаде електрическия му произход.

След кратко прекъсване, през което се подкрепихме в бюфета, огласян от шума на неспиращата нито за секунда дискусия, аз се върнах в залата, придържайки с ръка костюма си (разгорещените юристи ме хващаха за копчетата и ги откъснаха до едно), и видях до естрадата голям рентгенов апарат. Говореше юристът Плюсекс, доказващ, че Матрас се явява случаен космически феномен, и в този момент към мен със страшен израз на лицето и тревожно подскачаща върху дланта компасна стрелка се доближи председателят. Охраната вече ме хвана за яката, но аз извадих от джобовете ножчето си, отварачката за консерви и металната цедка за чай, престанах да влияя на магнитната стрелка и бях допуснат до по-нататъшно участие в обсъждането. Разобличиха още четиридесет и три робота, докато професор Бътнам ни разясняваше, че Матрас може да се разглежда като образец на космически конгломерат; тук аз си спомних за какво ставаше дума; изглежда на юристите не достигаха аргументи, но внезапно отново започна проверка. Сега, без да се стесняват, просветваха на рентгена всички подред и откриваха, че под безупречните костюми присъстващите крият части от пластмаса, корунд, найлон, стъкло и дори слама. Май някъде на последните редове намериха дори един, пълнен с кълчища. Когато поредният оратор слезе от трибуната, аз се оказах сам в огромната празна зала. Ораторът бе прекаран през рентгена и изхвърлен навън. Тогава председателят, единственият човек, останал освен мен в залата, се приближи към креслото ми. Без да знам защо, аз взех от ръцете му компаса и изведнъж стрелката трепна и неумолимо се завъртя към него. Аз почуках с пръст по корема му и като чух дрънчене, машинално хванах председателя за яката, изхвърлих го през вратата и останах съвсем сам. Стоях пред няколкостотин изоставени чанти, дебели папки с документи, шапки, бастуни, книги в кожени подвързии и галоши. Като се поразходих безцелно из залата и се убедих, че нямам работа там, излязох и си тръгнах към къщи.