Читать «Пожелай ми слънчогледи» онлайн - страница 174

— Ще ти помогна да свалиш багажа.

След като багажът ми е качен в таксито и съм дала на шофьора адреса на Фи, заставам срещу Джон и нямам представа как ще си вземем сбогом.

— И така…

— И така… — Той докосва ръката ми. — Погледни се само.

— Ами ти… — преглъщам аз. — Погледни се и ти.

С разтреперани колене влизам в таксито и се протягам към вратата. Не успявам да я затворя веднага, блъсвам я по-силно и се чува ужасен трясък.

— Джон? — вдигам поглед към мястото, където е застанал. — Двамата с теб… добре ли ни беше?

— Много. — Гласът му е толкова тих, че едва долавям отговора. Когато кима, забелязвам и любовта, и тъгата. — Наистина много.

По бузите ми рукват сълзи, а стомахът ме присвива от остра болка. Започвам да се размеквам. Мога да отворя вратата, мога да му кажа, че съм си променила решението…

Не, не мога. Не мога просто да хукна от един мъж, когото не помня, към друг.

— Трябва да тръгвам — прошепвам и се обръщам, за да не го виждам повече. Притискам очи. — Трябва да тръгвам. Трябва да тръгвам.

Затварям тежката врата. Таксито бавно потегля.

Двайсет и първа глава

Светът наистина е полудял. Ще ви дам и доказателство. Докато влизам в „Ландриджес“ и развивам цикламения си шал, потривам очи. Едва 16 октомври е, а коледната украса е навсякъде. Коледната елха е цялата покрита с дрънкулки, на мецанина има хор, който не спира да припява.

Скоро приготовленията за Коледа ще започнат още от първи януари. Или пък ще организират допълнителна Коледа по средата на годината. Или защо да не е Коледа непрекъснато, дори през лятото.

— Специална цена за подаръчните комплекти на „Калвин Клайн“ — повтаря отегчено момиче в бяло и аз криввам настрани, за да не ме напръска. След като Дебс поразмисли, се оказа, че обича парфюм. Може пък да й купя.

— Да, ако обичате — обръщам се към момичето и то за малко да падне от изненада.

— За подарък ли е? За празниците? — Девойката се втурва зад щанда, преди да съм решила нещо друго.

— За подарък, но не за празниците.

Докато тя опакова, аз се оглеждам в огледалото зад нея. Косата ми е все още дълга и лъскава, макар и не в онзи наситен нюанс като преди. Облечена съм в дънки и зелена жилетка, с удобни кожени гуменки. Нямам никакъв грим, на лявата ръка не нося пръстен.

Харесва ми онова, което виждам. Харесвам живота си.

Може би животът ми вече не е мечта. Може и да не съм милионерка, която живее в просторен апартамент, от който се вижда цял Лондон.

Но пък Балам е приятно място. Най-хубавото е, че офисът ми е на горния етаж, така че не ми се налага да пътувам. Може би затова не се побирам вече в онзи малък размер дънки. Сигурно и защото всяка сутрин изяждам по три препечени филийки.

За три месеца бизнесът потръгна толкова добре, че понякога ми се иска да се ощипя. Договорът с „Порше“ стана и от пресата проявяват страхотен интерес. Сключих още една сделка за снабдяването на ресторантска верига, а днес Фи продаде любимия ми дизайн — на оранжеви кръгове — на нашумял СПА център.

Плащам парфюма, грабвам си чантата и тръгвам да обиколя магазина. Минавам покрай неприлично високи обувки и се сещам за Розали. Не мога да не се усмихна. Щом разбра, че двамата с Ерик се разделяме, Розали заяви, че нямало да вземе ничия страна, че аз съм най-близката й приятелка и тя ще бъде моята опора, моята скала.