Читать «Кумикска приказка (Кумикска приказка)» онлайн

Синът на говедаря

Кумикска приказка

Дали е било, дали не е било — живял някога в един град един беден старец. И този старец имал един син. Двамата били говедари, пасели градската черда.

Веднъж момъкът пасъл чердата на ливадата до морето и видял на пясъка една голяма риба.

По един минувач говедарят пратил вест на баща си да дойде по-бързо с колата за плячката, а сам се хвърлил с кинжала към рибата. Рибата размахала опашка, заприказвала с човешки глас, помолила за пощада:

— Не ме убивай, момко. Блъсни ме по-добре в морето! Ще ти потрябвам в някой тежък час.

— А как ще те намеря в тежък час? — попитал момъкът.

— Вземи тази перка. Когато ти потрябвам, ще дойдеш на брега и ще хвърлиш перката в огън. Преди да изгори, аз ще доплувам при теб.

Момъкът я съжалил, взел перката и блъснал рибата в морето.

— Къде ти е голямата риба, синко? — още отдалеч извикал бащата. Той бързал с колата за плячката.

— Рибата много искаше да се върне пак в морето. Молеше ме да й помогна. Помогнах й — казал синът.

Бащата гълчал сина, гълчал го, без малко щял да го набие.

Говедарят избягал от баща си и свърнал в една гъста гора. Скита из гората и чува жален стон. Отишъл по-нататък и гледа: един елен заплел рогата си в клоните на едно дърво. Момъкът тъкмо да стисне кинжала и еленът проговаря с човешки глас:

— Не ме убивай, човече, помогни ми да се освободя! Отскубни едно снопче от козината ми и когато ти бъде тежко, го хвърли в огъня. Аз мигом ще се появя пред теб, за да ти направя каквато щеш услуга.

Момъкът съжалил елена, отскубнал едно снопче козина от него, помогнал му да се измъкне на свобода и го пуснал.

Дълго скитал говедарят в горския гъсталак, докато най-подир излязъл на една поляна. Тича през поляната една лисица, а по петите я гони глутница хрътки. Уморената до смърт лисица се навряла в краката на момъка.

— Не ме убивай, добри човече! — заплакала тя. — Спаси ме от хрътките, отскубни един косъм от опашката ми и ме пусни. Когато си в беда, изгори косъма ми и аз ще дотичам да те отърва.

Говедарят разпъдил хрътките и пуснал лисицата, като отскубнал един косъм от опашката й.

Тръгнал нататък. Много ли вървял, малко ли — стигнал до един голям град.

— Приемате ли гости? — попитал, когато влязъл в една бедна колиба близо до градските порти.

— Защо да не приемаме! — казала стопанката-бабичка.

Тя поканила говедаря да седне, нахранила го, напоила го. А сетне говедарят отишъл да разгледа града.

Градът бил богат и голям, много красиви сгради имало в него, но най-красив и богат бил, разбира се, дворецът на хана.

Гостът се върнал и пита бабичката кой живее в ханския дворец.

— Ох, синко, по-добре не питай! — въздъхнала бабичката. — Нашият хан има една-единствена дъщеря. Славата й се носи далеч из чуждите страни. Ханската дъщеря е умна и красива, но гордостта и жестокостта й нямат край… Много прославени храбреци я искаха за жена. И на всеки момък тя заповядва да се скрие и обещава, че ще се омъжи за него, ако не успее да го намери.

— А нали и аз не съм от страхливите! Да ида ли, що ли, да зърна и аз тази хубавица!