Читать «Ужасът» онлайн - страница 8

След известно време, сравнението с останалите членове на екипа го убеди, че се чувства по-добре и е преодолял все още крайно невротизираното, граничещо с параноя състояние на някои от тях. Никой от групата не знаеше за съдържанието на писмото, а и Пинкърсън сметна, че само ще им навреди, ако го разкрие, имайки предвид собственото си противоречиво отношение към него. На това решение донякъде го наведоха и разговорите с военните, често клонящи от уговорка към прикрита заплаха. Не, не се страхуваше от тях. Просто искаше да приключи с всичко това.

Ето че най-после им бе позволено да си отидат. Сега, няколко минути преди кацането на самолета, Пинкърсън позвъни на жена си, послуша радостното й чуруликане и след това изпълни повторната молба на стюардесата да затегне колана си.

* * *

— …относно обявилата независимост военна база T113, която отново заплашва с въздушна атака града ни…

Ето че отново се беше събудил. Вече близо две седмици след завръщането си, той все още ставаше посред нощ и за учудване на жена си, отиваше да послуша радио в съседната стая. Понякога дори раздразнено отмяташе завивките, за да се върне само след няколко минути. Тя все по-рядко се опитваше да го накара да й разкаже какво го тормози, защото новият му отнесен и зъл поглед я караше малко да се страхува. Ето и сега, през открехнатата врата тя отново чуваше стъпките му из кухнята, последвани от звука на наливане на чаша. След малко, той влезе тихо в стаята и легна до нея.

— Как си, мили? — привидно неангажирано, но малко плахо попита тя.

— Казах ти, всичко е наред — опита се също толкова безгрижно да отговори той — Спи спокойно, мила.

След малко, прегърнати, те се унесоха в сън. Събуди ги мекият звън на входната врата. Пинкърсън се надигна и почти спейки тръгна към коридора. По пътя през главата му лениво премина въпросът, кой ли подпийнал приятел има наглостта да звъни по това време. Той включи домофона и смутолеви: