Читать «Ужасът» онлайн - страница 2

— Утре започваме работа в определеното време. Добре би било никой да не закъснява още за първото събрание.

* * *

Това, около което се грееха, спокойно можеше да бъде наречено камина, хлебарска пещ или парно котле. В зависимост от разстоянието, на което се намираха от него, седящите или потръпваха от студа, идващ откъм гърбовете им, или започваха бавно да се сваряват. И в двата случая това бе повод за вопли на недоволство, които се смесваха с репликите от спорадичните разговори.

— Наивно си мислех, че съм дошъл да участвам в изследване на мозъчните функции, а изглежда станах жертва на опит за опознаване на човешката издръжливост — мрачно промърмори сякаш на себе си човекът, който трябваше да бъде наричан Филип.

— И защо изобщо, по дяволите, трябваше да идваме точно в тази изоставена кочина? — злостно добави друг потрепващ силует.

— А всъщност знае ли някой, поне приблизително, къде се намираме? — на свой ред попита Пинкърсън.

— Като имам предвид начина, по който ни докараха, не мисля, че… — понечи да отговори някой, но в този момент се чу глас зад гърбовете им:

— Намираме се в бивша метеорологична станция. Надморската височина е две хиляди и двеста метра и за съжаление това е всичко, което се полага да ви бъде известено — каза незабелязано влезлият Пит.

— Мога ли да попитам откъде-накъде? — дори във веселия тон на Войтех прозвуча враждебна нотка.

— Драги Войтех, не забравяйте това, което ви казах по-рано. Правилата тук са строго определени. Ако желаете, наричайте положението военно и няма да бъдете далеч от истината. При други обстоятелства бихте могли да бъдете освободен, което, повярвайте ми, с радост бих направил, но вече е твърде късно за това.

Някой тихичко подсвирна. Мълчанието продължи още известно време, преди Пит да продължи.

— Всъщност аз дойдох — каза той, — за да попитам дали някой от вас има нужда от лекарства или нещо друго — и след кратка пауза добави — Не забравяйте, че нощите тук са много студени. Лека нощ!

След като Пит затвори вратата, Филип не се стърпя почти да извика:

— На какъв се прави този?

* * *

— Добро утро, колеги — посрещна ги Пит. — Надявам се, че сте готови за първия си работен ден. Както знаете, тук ще останем около половин месец. Очаквам въпросите ви около съвместната ни работа.

Филип вдигна ръка.

— Да, кажете — подкани го Пит.

— Не съм убеден, че пребиваването на техниката в тези влажни помещения ще й се отрази добре.

— Не се безпокойте — ледено отвърна Пит. — Всички машини са преминали през екстремни тестове. Нещо друго?

— Какви бяха тези шумове през нощта? — попита Войтех.

— Хеликоптерът с поредната доставка — отговори загледан в него Пит.

— Странно, но някак си звучеше различно — настоя Войтех.

— Ако желаете — иронично усмихнат каза Пит, — при следващото му пристигане ще ви събудя.

— Но моля ви, няма нужда. И без това не мога да спя дълбоко в тези прекрасни условия — засмя се на свой ред Войтех.

— Е, мисля, че вече е крайно време да започнем с обсъждането на съществените въпроси — обърна се към останалите Пит. — Някакви неясноти около задачите?