Читать «Окото на дявола» онлайн

Симеон Николов

Окото на дявола

ПРОЛОГ

Ето, че пак си тук, Страннико. Радвам да те видя отново и да те поздравя с добре дошъл на тая древна земя. Чувствам, че гласът ми трепери от вълнение. Толкова неща имам да ти разкажа, че просто не зная откъде да почна.

Ти си все същият — млад, силен, очите ти виждат и денем, и нощем. Де да можех и аз като теб да скитам по света и да правя добро на хората. Желанията, млади момко, рядко съвпадат с възможностите. На тия години трудно ще направя нещо добро за себе си, камо ли да се грижа за хорското добруване.

Цяла година мина от деня, в който те видях да вървиш по пътеката и си помислих, че можеш да помогнеш на нашата злочеста страна. Така и стана, ти отне меча на завоевателя и върна слънцето на небето.

Благодаря ти за това, че заложи живота си за доброто на нашата изстрадала земя. Мнозина мислеха, че е забравена от бога и прокълната от дявола, но сега зная, че те грешат. Ти дойде, издържа изпитанието и прогони мрака. Дай боже повече такива като теб!

Крал Мрак се канеше да векува тук, но си направи сметката без кръчмаря. Той не успя нито да те уплаши, нито да те купи и плати със своя живот за високомерието и жестокостта си. Нека и тираните да плащат за злините, които са сторили на хората!

На тая прокълната земя те чака една радостна вест: имаме си нов владетел. Именува се крал Здрач. Той е добро момче, бедно момче, всички го познаваме и решихме, че ще управлява за благото на цялата страна, на всички нас.

Вече го няма тоя непрогледен мрак, който ни владееше някога. Е, игла не може да се вдява и понякога виждаш едно, мислиш го за друго, а то е нещо съвсем различно, но това ще се оправи, стига хората да живеят в мир и сговор. А ние искаме точно това.

Сега е трудно, но злото полека-лека напуска земята ни. Хората запретнахма ръкави и дружно се хванаха да пооправят золумите на крал Мрак. Занаятите се възраждат, търговията потръгна, животът в града се оживи. От всички страни идват при нас да видят как успяхме да се преборим с мрака, който е напластен в нас. Гледат как се съвзема страната, цъкат с език, хвалят ни. А ние разбрахме, че дяволът не е толкова черен, колкото го рисуват.

Но най-много се потруди крал Здрач. Това момче вода не пие, хляб не яде, само и само ние да сме добре. Трепе се от зори до мрак. Обиколи цялата ни земя, разпита де що види орачи, овчари, занаятчии, търговци. Не се гнуси от беднотията, той сам е бедно момче, ум и разум от всеки събира.

И при мен дойде. Докара ми една кола дърва, пита ме за туй, за онуй. И аз със своя бабешки акъл му казах как мисля да се пооправят нещата. То отвисоко по-надалеч се вижда, ама кралят като пита, трябва да му кажа какво виждам от моята съборетина.

Старият княз, мир на праха му, дето го затри крал Мрак, беше достоен и справедлив владетел. Хората го обичаха. Ала никой не може да се сравни с крал Здрач, той не е човек, а злато. И все за другите мисли, не за себе си.

Само че и той си има един недостатък, клетият. Бързам да ти разкажа как точно е станало нещастието. В деня, когато падна големият мрак, завоевателят изпратил при него Гръмотевичните братя. Пратил ги уж да го питат как е, що е, а работата била съвсем друга. Нали ги знаеш онези васали в черно, дето приличат на грабливи птици, чумата да ги тръшне дано!