Читать «Голо лице» онлайн - страница 2

Може би Сами? Той служеше във военновъздушните сили отвъд океана и каквото и да му се беше случило, едва ли щяха да изпратят тия двамата да й го съобщят. Не, те бяха дошли единствено заради нея. Тя редовно си носеше марихуана в чантата и някой педал c голяма уста се беше раздрънкал. Но защо пък двама? Опита се да си внуши, че тия не могат и c пръст да я пипнат. Онова малко антрацитено курве от Харлем принадлежеше на миналото и никой повече не можеше да я разкарва нагоре-надолу. Никога вече. Тя беше секретарка на един от най-големите психоаналитици в страната. Паниката на Керъл се усили c приближаването им. Не можеше така лесно да отмре споменът за толкова години спотайване във вонящите и претъпкани апартаменти под наем, докато Белият Закон громеше вратите на парчета и отмъкваше я баща, я сестра, я братовчед.

Нищо обаче от бурята в нейната душа не остави сянка върху лицето й. Първият поглед разкриваше пред двамата детективи млада и изящна чернокожа жена c кадифена кожа, облечена в бежова рокля със съвършена кройка. Гласът й прозвуча студен и равнодушен:

— С какво мога да ви помогна?

В този момент лейтенант Андрю Макгрийви, по-възрастният детектив, забеляза разширяващото се петно от пот под мишницата й. Той автоматично го съхрани като нещо интересно за размишление по-нататък. Секретарката май беше нещо на тръни. Макгрийви измъкна портфейла си c износената полицейска значка забодена върху напуканата изкуствена кожа.

— Лейтенант Макгрийви от Деветнадесети полицейски участък — представи се той. Кимна към партньора си. — Детектив Анджели. От отдела по убийствата сме.

Убийства? Някакъв мускул върху ръката на Керъл затрептя произволно. Това е само Чик! Убил е някого. Нарушил е клетвата си към нея и се е върнал при бандата. Ограбил е някого и после го е пречукал, или… него са пречукали? Мъртъв? Това ли са дошли да й съобщят? Тя усети как потта й се усилва. Внезапно улови внимателния поглед на Макгрийви върху лицето си. Разбра, че вече я беше маркирал. Тя и колегите му нямаха нужда от думи. Разпознаваха се още от пръв поглед. Не би и могло да бъда другояче, защото се знаеха от векове.

— Бихме искали да се срещнем c доктор Джад Стивънс — каза по-младият.

Гласът му беше внимателен и учтив, и подхождаше идеално на външността му. Тя едва сега забеляза малкия кафяв пакет вързан c канап, който той държеше в ръка.

Думите му за миг попиха в съзнанието й. Значи не беше Чик. Или Сами. Или марихуаната.

— Съжалявам — изрече тя, като c мъка прикри облекчението си. — Доктор Стивънс в момента е зает. Има пациент.

— Няма да отнеме повече от две-три минути — каза Макгрийви. — Искаме само да му зададем няколко въпроса. — Той направи пауза. — Ако не може тук, ще го поканим в полицейското управление.