Читать «Ако утрото настъпи» онлайн - страница 4

Трейси се запозна с Чарлс Станхоуп III на един финансов симпозиум, на който Чарлс беше поканен за лектор. Ръководеше инвестиционна банка, основана от неговия прадядо, която имаше активни делови връзки с банката, в която работеше Трейси. След лекцията на Чарлс Трейси отиде при него, за да изрази несъгласието си от анализа му на способността на страни от Третия свят да изплащат зашеметяващите суми, които бяха получили в заем от търговски банки из целия свят, както и от западните правителства. Чарлс първо се изненада, а после се заинтригува от разгорещените доводи на прекрасната млада жена пред него. Техният спор продължи по време на обяда в ресторанта на стария Букбайндър.

В началото Чарлс Станхоуп III не направи никакво впечатление на Трейси, макар тя да си даваше ясна сметка, че той се смяташе за най-голямата женска съблазън във Филаделфия. Тридесет и пет годишният Чарлс беше богат и преуспяващ член на една от най-старите фамилии. Висок около метър и осемдесет, с оредяваща, пясъчна на цвят коса, кафяви очи, сериозен и педантичен характер, той напомняше на Трейси скучен богаташ.

Сякаш прочел мислите й, Чарлс се беше навел над масата и й бе казал:

— Баща ми е убеден, че след моето раждане от болницата са му дали друго бебе.

— Защо?

— Защото съм човек с атавистични белези. Аз не мисля, че парите са всичко на този свят, но ви моля да не споменавате и думичка за това пред баща ми.

От него лъхаше такава очарователна непринуденост, че Трейси изпита някаква особена топлота към Чарлс. Чудя се какво ли би било да се омъжиш за някого като него — за човек от върхушката.

Целият живот на бащата на Трейси беше преминал в стремеж да създаде един бизнес, на който семейство Станхоуп би погледнало с пълно пренебрежение. Семейства Станхоуп и Уитни не можеха никога да се свържат, помисли си Трейси. Масло и вода. Семейство Станхоуп бяха маслото. А защо самата аз да се държа като ненормална? Разбърборила съм се за моето аз. Човекът ме покани на обяд и аз вече обмислям намерението си да се омъжа за него. По всяка вероятност ние двамата няма никога да се срещнем отново.

А Чарлс й каза: „Надявам се, че сте свободна утре, за да обядваме заедно?…“

Филаделфия представляваше зашеметяващ рог на изобилието по отношение възможностите да се види или да се направи нещо. В съботните вечери Трейси и Чарлс ходеха на балет или на концертите на Рикардо Мути. През седмицата изучаваха Ню Маркет и уникалните магазини по Съсайъти Хил. После ядяха печено сирене при Гено на маса, поставена на тротоара, и обядваха в „Кафе Роял“, един от първокласните ресторанти във Филаделфия. Пазаруваха на площад Хед Хауз и накрая ходеха във Филаделфийския музей на изкуствата или в Музея на Роден.

Трейси се спря веднъж пред скулптурата на „Мислителя“. Погледна към Чарлс и се усмихна.

— Това си ти!

Чарлс не се интересуваше от физически упражнения, но Трейси много ги обичаше, ето защо в неделните утрини бягаха за здраве по Уест Ривър Драйв или из мястото за разходки край река Скайлкил. Събота следобед Трейси ходеше на тренировки по „тай чи чуан“ и след час уморена, но възторжена, се срещаше с Чарлс в неговия апартамент. Той беше първокласен готвач и обичаше да приготвя за Трейси и за себе си сложни ястия като мароканска „бастила“, китайски галушки „гуо бу ли“ и „тахин дьо пуле о ситрон“.