Читать «Мисия невероятна (Неразказаната история на американския подводен шпионаж)» онлайн

Шери Сонтаг, Кристофър Дрю, Анет Лорънс Дрю

Мисия невероятна

Неразказаната история на американския подводен шпионаж

На хората, преживели тези истории, и особено на онези, които ги споделиха с нас

„В края на краищата подводничарството винаги е било

една игра на сляпа баба.“

Висш адмирал от подводните сили

И на борда всеки знае,

че ако играта се сговни

той на сляпа баба ще играе

и като мокра връв ще се изхързули

Из „Балада за Мак Белия“,

възпят от Томи Кокс, подводничар и шпионин

ПРОЛОГ

Нещо у капитан Чарлс Р. Маквийн сякаш раждаше легенди. Не беше видът му: висок, здраво сложен, към четиридесетте, с оредяваща сива коса. Тайната се криеше в неговото чувство за хумор и човечност. Той можеше да стои под люка, измокрен до кости от огромна вълна, и да продължава да дъвче подгизналата си лула. Той беше и човекът, току-що закарал ядрената нападателна подводница „Сийулф“ на една от най-опасните операции през Студената война. Тя влезе в съветски води и подслуша врага така, както повечето други не биха посмели. Сега, когато най-накрая се прибра у дома, Маквийн можеше да поспи.

Телефонът иззвъня. Маквийн се събуди мигновено и погледна часовника — два през нощта. Обаждаха се от щаба на Военноморските сили във Вашингтон. Говореше един малко смутен и объркан офицер от ВМС.

— Един моряк от вашата подводница се намира в бар на име „Конят и кравата“ и се опитва да се обади до президента, за да му разкаже колко страхотно сте се справили и колко сте страхотен изобщо. Бихте ли могли да отидете там, за да го измъкнете от телефонната кабина?

Маквийн, както и всичките му хора, много добре знаеше къде е „Конят и кравата“. Това беше свърталище на подводничарите край Валехо, Калифорния — слабо осветено и украсено с парчета от почти всяка една подводница, плавала някога през Тихия океан към Съветския съюз. Там хората се готвеха за опасностите на морето или празнуваха оцеляването си на връщане. Капитанът събуди старшия си помощник в подводницата и заедно отидоха с колата до онова самотно място край един второкласен път, чийто паркинг се състоеше предимно от дупки. И наистина, откриха един понапил се член на екипажа на „Сийулф“, заседнал в телефонната кабина, който продължаваше да кандърдисва оператора от Белия дом. Маквийн измъкна своя човек от будката и му купи бира. Такъв си беше. Освен това знаеше, че морякът я заслужава. Всички заслужаваха по бира.

Това се случи през 70-те години, но спокойно би могло да стане и по всяко друго време през Студената война. В края на краищата Маквийн и хората му бяха участвали в разузнавателна операция, каквато историята на Америка не помнеше. Под кодировка, по-висока и от „свръхсекретно“, вече повече от четири десетилетия Съединените щати изпращаха десетки хиляди мъже в тесни стоманени цилиндри на шпионски мисии близо до назъбените брегове на Съветския съюз. Те трябваше да се притаят там, да събират информация за намеренията на врага и възможностите му за война по море. Идеалните хора за тази задача бяха подводничарите, създадени именно за тази цел — да дебнат почти безшумни и незабележими под вълните. Те бързо се превърнаха в едни от най-важните шпиони на Америка.