Читать «Чудното пътуване на Нилс Холгерсон през Швеция» онлайн - страница 283

Беше шумно и оживено. Хората бяха като замаяни. Те се радваха на среброто, което вадеха от морето. Дивите гъски няколко пъти обиколиха остров Марстранд, за да може момчето да разгледа всичко. Но то скоро ги помоли да продължат пътя си. Не им каза защо, но причината можеше лесно да се отгатне. Между рибарите се виждаха снажни и яки младежи с безстрашни, дръзки лица. Те имаха точно такъв вид, какъвто всяко момче мечтае да има, когато порасне. За този, който никога нямаше да стане по-голям от една херинга, тази гледка сигурно не беше приятна.

LII

На път към Веменхьог

Четвъртък, 3 ноември

Един ден, в началото на ноември, дивите гъски долетяха през Халандските планини в Сконе. Те бяха останали няколко седмици и широките равнини около Фалчьопинг. Тъй като там имаше и други ята диви гъски, те прекараха времето много весело; старите — в разговори, а младите — в най-различни игри.

Нилс Холгерсон не беше много доволен от това забавяне във Вестерйотланд. Той се мъчеше да си дава кураж, но не му беше лесно да се примири със съдбата си. „Ако бяхме вече оставили Сконе зад нас и се намирахме в чужда страна — мислеше си той, — щях поне да знам, че няма на какво да се надявам и щях да се чувствувам по-спокоен.“ Най-сетне една сутрин гъските отлетяха и тръгнаха към Халанд. Отначало момчето не обръщаше внимание на гледката. Струваше му се, че няма да види нищо ново. Източната част на страната беше хълмиста, с големи степи и напомняше Смоланд, а западната беше изпълнена с големи планински върхове, нарязани от заливи както в Вохюслен.

Но като продължиха пътя си на юг по крайбрежието, момчето увисна на шията на гъсока и вече не можа да откъсне очи от земята. То гледаше как планините се снишават, като отстъпват място на равнината. Забеляза също, че брегът не е вече така нарязан. Поясът от островчетата също изчезна малко по малко и се откри безкрайното море.

Гори също не се виждаха. И на север имаше хубави равнини, но всички те бяха обкръжени с дървета. Гори там имаше навсякъде, като че ли страната беше тяхна собственост, и само тук-таме сред тях ще се срещнат обработени места. А в равнините често се виждаха храсти и групи дървета, за да се знае, че гората всеки момент може да предяви своите права.

Тук беше съвсем друго. Равнината преобладаваше. Тя се простираше чак до хоризонта. Имаше големи засадени гори, но нито една естествена. Тази страна, в която се редуваха нива след нива, напомняше на момчето за Сконе. Струваше му се, че различава и открития бряг с пясъчни плажове и купища водорасли. Като го видя, то едновременно се зарадва и обезпокои. „Сигурно не сме вече далеч от къщи!“ — помисли си то.

Гледката продължаваше да се променя. Буйни реки се спускаха от Вестерйотланд и Смоланд и нарушаваха еднообразието на равнината. Езера, тресавища, степи и ивици пясък препречваха пътя на нивите, но те все повече се разширяваха и достигаха чак до Халандските планини — на границата със Сконе — с техните красиви пропасти и долини.

През време на пътуването младите гъски често питаха старите: Какво има в чужбина? Какво има в чужбина?