Читать «Чудното пътуване на Нилс Холгерсон през Швеция» онлайн - страница 14

Когато водачката Ака свърши, момчето бързо излезе напред. Засегна го това, че гъсокът, който така смело говореше за себе си, даваше такива уклончиви отговори, когато стана дума за него.

— Не искам да крия кой съм — каза то. — Наричам се Нилс Холгерсон и съм син на земеделец; до днес бях човек, но тази сутрин…

Момчето не можа да продължи. Щом каза, че е човек, водачката отстъпи три крачки назад, а останалите отстъпиха още повече. После проточиха шии и сърдито засъскаха срещу него.

— Усъмних се в това още щом те видях тук на брега — каза Ака. — А сега трябва веднага да си отидеш! Ние не търпим хора между нас!

— Не може да бъде вие, дивите гъски, да се боите от такова малко същество — намеси се гъсокът. — Утре, разбира се, той ще си отиде в къщи, но тая нощ трябва да остане при нас. Кой от вас може да поеме отговорността да остави едно такова нещастно дребосъче самичко през нощта сред невестулки и лисици?

Сега дивата гъска пак се приближи, но личеше, че не може да надвие страха си.

— Учили са ме да се боя от всяко същество, което носи името човек, голям или малък — каза тя. — Но ако ти отговаряш, че той няма да ни стори зло, нека остане при нас тази нощ. Само че аз мисля, че нощното ни убежище не ще се понрави нито на тебе, нито на него, защото ние ще спим на плуващия лед в езерото.

Тя предполагаше, че гъсокът ще се разколебае, но това не стана.

— Вие сте много предвидливи, щом си избирате такова сигурно място за нощуване — каза той.

— Но ти даваш дума, че утре той ще си отиде, нали?

— Тогава и аз трябва да ви напусна — каза гъсокът. — Обещал съм да не го изоставям.

— Ти си свободен да правиш, каквото пожелаеш — отговори водачката. После разпери криле и отлетя на леда, където една след друга я последваха останалите диви гъски.

Момчето много се наскърби от това, че пътуването му до Лапландия пропадна; а и го беше страх от студената нощ.

— Все по-лошо и по-лошо става, гъсоко — рече то. — Преди всичко ще замръзнем на леда.

Но гъсокът беше в добро настроение.

— Няма такава опасност — успокои го той. — Моля те само да събереш колкото може повече трева и слама.

Когато момчето събра пълен наръч суха трева, гъсокът го грабна за яката и отлетя с него на леда, където дивите гъски вече спяха, мушнали човки под крилата си.

— Постели сега тревата на леда, да стъпя на нея, за да не замръзна! Помогни ми, за да ти помогна и аз! — каза гъсокът.

Момчето го послуша и когато свърши, гъсокът го грабна пак за яката и го мушна под крилото си.

— Мисля, че там ще ти е топло и удобно — рече той и го притисна с крилото си.

Момчето така потъна в пуха, че не можа да отговори; стана му топло и приятно, а и беше толкова уморено, че веднага заспа.

Нощта

Истина е, че ледът е несигурен и на него никога не може да се разчита. През нощта плуващият лед на езерото Вомб се измести така, че едната му част допря до брега. Лисицата Смире, която по онова време живееше на източния бряг на езерото, в парка на Йоведския манастир, случайно забеляза това, когато излезе през нощта на лов. Смире бе видяла дивите гъски още от вечерта, но не смееше дори да се надява, че ще докопа някоя от тях. Сега тя в миг се озова на леда.