Читать «Да обичаш отново» онлайн - страница 5

— Не бих могла да ви отстъпя къщата си точно в този момент — каза тя. — Ще ми бъде много неудобно да събера всичките си бележки и ръкописи и да…

— Не искам да я напускате.

— Сигурно не искате да кажете, че ще останем там заедно.

Бегла усмивка повдигна единия ъгъл на устата му.

— Да. Ще живеем заедно. Точно както вие и Рам. Той свали крака си, протегна се напред и кръстоса глезени. Сплете пръстите на ръцете си и несъзнателно ги сложи на корема си. Никой, освен него, не би могъл да предположи, че сърцето му бие учестено. От много време насам не бе попадал на нещо толкова необикновено и вълнуващо като Кирстен Рам. Господи, до гуша му беше дошло от хора, които се умилкваха около него.

— Не се шокирайте толкова, мисис Рам. Не е необходимо да споделяме леглото. — Преброи до три, преди да продължи: — Освен ако сексуалният ви живот не е от особена важност за ролята ми.

При тези думи Кирстен скочи на крака и му обърна гръб. Поигра си разсеяно с няколкото мраморни предмета, подредени върху излъсканата повърхност на абаносовото бюро на Мел. Взе една запалка и установи, че не работи. Отмести пепелника, вдигна ножчето за отваряне на писма и притисна тъпата му страна към дланта си. Накрая, облягайки се на ръба на бюрото, се обърна към него.

— Мисля, че вие и вашият агент търсите само сензация за обществеността, мистър Норт. Но това не ми харесва и не искам да имам нищо общо с него.

— Нима някога съм търсил сензацията?

Тя сведе поглед към пода.

— Не.

— Тогава?

— Може би това, че ги отбягвате, само по себе си е сензация.

Райлън винаги с удоволствие бе изучавал човешката натура. Дори като дете бе наблюдавал реакциите на хората и бе анализирал мотивите им. Възраженията на Кирстен против идеята му не бяха искрени. Сините й очи не потвърждаваха онова, което казваше. Тя говореше едно, но мислеше друго. Искането му бе прието не само с нежелание, но и със страх. Защо? От какво би могла да се страхува? От него?

— Не искате аз да изиграя ролята на съпруга ви във филма, нали?

— Не.

Всеки друг би се поколебал да му отговори така искрено. Той изпита уважение към куража и честността й.

— Защо?

— Моят съпруг беше общителен, приятелски настроен и великодушен. Обичаше почитателите, които се тълпяха около него, и можеше да прекара часове наред на едно място, давайки автографи, за да им достави удоволствие.

Докато говореше, тя разсеяно крачеше из стаята. Неочаквано се обърна към него:

— Докато вие, точно обратно — държите се настрана от публиката си. Обвивате се в тайнственост. Никога не съм чувала някой да ви описва като дружелюбен, общителен или великодушен. По-скоро говорят противоположното. Вие сте избухлив, темпераментен. И не се… не се усмихвате достатъчно, за да можете да изиграете съпруга ми.