Читать «Времето, разгледано като спирала от полускъпоценни камъни» онлайн - страница 5

— О! Дори не подозирах…

— Ако го разрежем още веднъж, отново ще помътнее. Ако от първоначалната холограма остане поне един кубичен сантиметър, все още ще разполагате с цялостното изображение — неузнаваемо, но завършено.

Не ми оставаше нищо друго, освен одобрително да измънкам.

— За разлика от фотографиите, при холограмите и най-малката частица емулсия съдържа пълната информация за образа. Да направим аналогия: струпване на холографска информация означава, че всяка информационна единица, съдържаща се в наша база с данни — да предположим, че става дума за вас — има отношение към цялата ви кариера, общото състояние на работата ви, пълният списък на неуспехите. Конкретните факти, касаещи точно определени престъпления, предоставяме на Регулярната служба. Но понеже разполагаме с достатъчно количество собствени данни, нашият метод за наблюдение върху вас и възможностите ви и за прогнозиране на по-нататъшните ви действия е най-ефективен.

— Поразително! — смаях се аз. — Това е един от най-интересните параноидални синдроми, с които ми се е налагало да се сблъсквам! Намеквам за това, че просто ей така започвате подобни разговори с първият срещнат в бара. В болницата, разбира се, съм наблюдавал и по-странни…

Тя сухо ме прекъсна:

— В миналото ви виждам крави и хеликоптери. А в не толкова далечното ви бъдеще виждам хеликоптери и ястреби.

— Кажи ми, о, добра фейо, как…

Онемях. Сетих се, че никой, освен ние с вас, не знае и не би могъл да знае за службата ми при Татенцето Майкълс. Даже и ченгетата, които ме измъкнаха почти припаднал от хеликоптера, устремил се към ръба на покрива на „Пан Американ“, не успяха нищо да изкопчат. Когато разбрах, че ме чакат, изядох кредитните карти. Всичко, което можеше да има сериен номер, беше отдавна изпилено от човек, доста по-сведущ по тези въпроси от мен — при първата ми тъжна и пиянска вечер във фермата добрият мистър Майкълс се похвали колко ловко е отмъкнал машината от Ню Хемпшир.

Учудващо е колко банални фрази произнасяме под влияние на страха:

— Защо ми разказвате всичко това?

— Информацията има смисъл само когато се предава на някого — спокойно отвърна тя.

— Но…

— Може да се случи така, че скоро да се сдобиете с немалко количество пари. Ако не съм объркала нещо в разчетите, веднага след като те попаднат в ненаситните ви ръце, ще изпратя хеликоптер с умели полицаи. Ето ви парченце информация.

Тя направи крачка назад. Някой застана между нас.

— Мод!

— Можете да правите с нея каквото поискате.

Барът беше пълен, не можех да се промъкна. Но можех с едно рязко движение да си създам куп неприятели. Точно така се получи — и врагове си създадох, и Мод изпуснах. Всички те бяха ненормални — с плитки, с татуирани на гърбовете дракони, един даже беше с превръзка на окото. В следващият миг някакъв индивид успя да забие в бузата ми мръсните си нокти (пропуснали сте предишния епизод? Ще ви обясня — вече две минути участвах в масов бой. Между другото, и аз изпуснах как точно започна), а няколко жени сърцераздирателно виеха. Доста успешно се справях с насочените към мен удари, когато ходът на събитията рязко се промени. Някой извика „Яспис“, и то точно както трябва. Това означаваше, че полицията (обикновената Регулярна служба, от която успявах да се изплъзна през тези седем години) е на входа. Тълпата се изсипа на улицата. Боят продължаваше с пълна сила. Промъкнах се между двама скитници, жестоко налагащи се един друг. Излязох от навалицата с рани, не по-големи от тези, които се получават при бръснене. Грандиозният побой се разцепи на отделни двубои. Някой явно беше пострадал сериозно, защото около него се бе събрала прилична група зяпачи.