Читать «Съкровището на Аптор» онлайн - страница 89

Те стояха мълчаливо под високите сводове на пещерата. Огънят изпъстряше лицата им със светлини и сенки. Гео се обърна и се взря в дъждовната пелена вън, в мрака.

— Там отвън е морето — каза гласът. — Решавайте бързо. Приливът се надига…

Преди да успеят да го изрекат, решението бе изтръгнато от умовете им. Двете деца видяха въртящ се мотор. Гео и Ийми видяха храмовете на Арго на Лептар. После откъм Урс нахлу нещо тъмно. Зърнаха едновременно всички картини, които се появиха за миг и веднага изчезнаха.

— Добре тогава — екна гласът. — Задръжте ги! — в пещерата нахлу нова вълна и заблестя като нагънато огледало пред скалата, върху която гореше огънят. После с плисък заля горящите дърва. Те изсъскаха и угаснаха. Стана тъмно. Овъглените клони се понесоха по водата.

Шибани от дъжда, те усетиха как ръцете ги тласкат в топлото море, в тъмнината, и толкова…

Снейк отново им предаваше това, което вижда, този път през погледа на Капитана.

* * *

Вратата на каютата се блъсва навън под шибащия дъжд. Мокрите й воали плющят на прага. Светкавиците ги правят прозрачни. Джорд се надига от мястото си. Тряска гръмотевица и тя затваря вратата.

— Получих сигнал от морето — казва тя. — Утре ще закараш кораба в устието.

Гласът на Капитана:

— Но, Жрице Арго, не мога да насоча кораба към Аптор. Вече загубихме десет души; не мога да жертвувам…

— А и бурята — усмихва се Джорд. — Ако продължи и утре, как ще го преведа през скалите?

Ноздрите й се разширяват; устните й са тебеширено бели и здраво стиснати; тя поглежда Джорд.

Мислите на Капитана: Какво е това между тях, защо е тази напрегнатост? Тя разстройва дълбоко, уморен съм…

— Ще приближим кораба до брега утре — изсъсква Арго. — Те се връщат, с камъните!

Мислите на Капитана: Говорят си на език, който не разбирам. Толкова съм уморен. Трябва да пазя кораба, хората: това е моята работа и задължение.

Арго се обръща към Капитана:

— Капитане, наела съм те, за да ми се подчиняваш. И ти ми го обеща, когато се съгласи на това плаване. Знаеше много добре, че на Аптор може би ни очакват премеждия. Заповядай на твоя Старши-помошник да закара кораба на брега на Аптор утре сутринта.

Мислите на Капитана: Да, да. Умората и неизвестността. Но аз трябва да изпълня…

— Джорд! — започва той.

— Слушам, Капитане — отговаря Старши-помощникът, досещайки се какво ще последва, — Ако времето позволява, сър, ще отведа кораба колкото е възможно по-близо до брега, — Тънка усмивка пробягва по лицето му, после обръща поглед към Арго.

ГЛАВА ДВАНАДЕСЕТА

Лежеше неудобно на една страна върху едър пясък. Слънцето сипеше жар. Очите му горяха в оранжева мъгла под стиснатите клепачи. Обърна се и зарови длани в пясъка. После стисна шепа.