Читать «Съкровището на Аптор» онлайн - страница 79

Но се чуваше само музиката. Тя течеше около тях като бистра река, като море.

На лед да стане капката в ръката земята с песни да разтърсим. Привет на стройните мъже и стройните жени!

През вълните на музиката те дочуха звънливо чуруликане откъм дърветата. Вцепенени от страх, наблюдаваха вратите на храма. Не излизаше никой. Снейк се дръпна назад и се ухили.

Тя прокара пръсти през червената си коса, пристъпи от крак на крак и го погледна:

— Май няма да дойдат. — Гласът й звучеше почти разочаровано. После се изкиска. — Успяхме, а?

* * *

— Не мърдайте! — повтори Въплътеният Хама.

— Ами какво… — започна Урс.

— Вие сте в пълна безопасност — продължи богът, — освен ако не направите някоя глупост. Досега проявихте завидна мъдрост. Продължавайте в същия дух. Имам да ви обяснявам много неща.

— Какви? — попита Гео.

— Ще започна с гущера — усмихна се богът.

— С какво? — недочу Ийми.

— Пеещите гущери — отвърна Хама — от горичката, през която минахте само преди няколко минути. Преживяхте най-страшния период в живота си. И изведнъж чувате чуруликане в клоните на дърветата. Какво си помислихте?

— Че е птица — каза Ийми.

— А защо именно птица? — попита богът.

— Защото приличаше на птича песен — обади се Урс, вече губещ търпение. — Кому е притрябвало да се наслаждава на цвъртенето на някакъв си стар гущер в такава прекрасна утрин?

— Вторият ти аргумент е по-съществен от първия — каза богът. — Човек наистина има нужда от песента на птица, а не от цвъртенето на гущер. Птицата означава пролет, живот, късмет, радост. Хората са мислили за тия неща в продължение на хиляди и хиляди години. Поетите са ги възпявали на всички езици: Катул на латински, Кийтс на английски, Ли По на китайски, Дарнъл — на съвременен английски. Приели сте, че е птица, тъй като след преживяното сте имали нужда точно от това. Гущерите лазят под влажни скали и се припичат върху надгробни камъни. А на вас съвсем не ви е било до гущери.

— И какво общо имат гущерите с факта, че сме тук? — попита Урс.

— Защо сте тук ли? — повтори богът, леко изменяйки въпроса. — Причините са много, уверявам ви. Очаквам вие да ми съобщите някои от тях.

— Вие сте причинили зло на Арго… поне на Арго от Лептар — обясни Гео. — Дойдохме тук, за да го поправим. Отвлекли сте младата Арго, както и нейната баба. Дойдохме, за да я отведем у дома. Вие злоупотребихте и с камъните. Дойдохме, за да ви вземем и последния от тях.

Хама се засмя.

— Само един поет може да съзре мъдрост в подобно откровение. А аз си мислех, че никак няма да ми е лесно да измъкна истината от вас.

— Но явно несъмнено вие отдавна я знаете — каза Гео.

— Така е — съгласи се Хама, после добави с променен тон: — Знаете ли как действуват камъните?

Те поклатиха глави

— В същността си това са прости механични уреди, по-трудни за изпълнение, отколкото като идея. Ще обясня. След Големия пожар, през първите славни години на град Нова Надежда, открили, че човешките мисли не излъчват вълни, подобни на радиовълните; но било доказано, че електрическите синапсови структури влияят на радиовълните по същия начин, както реагира минотърсачът при наличието на метал.