Читать «Съкровището на Аптор» онлайн - страница 57

— Просто натискате с длан стената на височината на кръста си, и вратата ще се отвори. Но не трябва да обикаляте из манастира. Извършват се ритуали, които не са за пред вашите очи… Не са за пред вашите очи — повтори тя. — Странно, този израз е останал в езика ни. Застанала пред виждащи хора, той ме кара да се чувствувам някак… — Тя не довърши. — Е, разбрахте, нали?

Тя излезе. Вратата се затвори.

— Виж — каза Ийми. — Ето какво исках да ти покажа.

На леглото му имаше куп книги — вехти, но четливи. Гео прелисти няколко страници. Изведнъж вдигна очи към Ийми.

— Ей, та това са печатани книги!

— Въпрос номер едно — отвърна Ийми, — Въпрос номер две. Виж това. — Той се пресегна през рамото на Гео и отгърна книгата.

— Ами че това е…

— Напълно си прав — каза Ийми.

— „Химн на Богинята Арго“ — прочете на глас Гео. И по-нататък:

Прободено, в окото на жарта сърцето на богинята угасва. Но ще замахне тя и разсече с ръка дима и пламъка ужасни. Да стане пепел зрънцето в ръката звездите с песни да разтърсим. Привет на стройните мъже и стройните жени. Вземи от сломена вълна сол, водорасли и злато. Стрелата се е впила в ума. О, ужасът на времето тъй стар е! Сол — да натрия езика и да пръсна по пода на храма. С водорасли коси ще превържа и ще тръгна, от злато пак мамен. Видение в плен на очите — ясенът с клони, окъпани в кръв. Ти на своя затвор през вратите излезни, кал хвърли по тиса пръв!

— Това трябва да е пълният вариант на стихотворението, чийто липсващ куплет открих някога в библиотеката на Лептар.

— Нали ти казах — рече Ийми. — Въпрос номер две: каква е връзката между ритуалите на Хама и древните ритуали на Арго? Очевидно този клон от религията на богинята не е бил подложен на прочистване.

— Ако библиотекарят на Олкс Олн ги видеше — пое си дъх Гео, — щеше да ги хване с дълга маша и закрил очи с ръка, да ги хвърли в най-близкия огън.

Ийми изглеждаше озадачен.

— Защо?

— Не си ли спомняш? Те са забранени. Една от причините да ги унищожат е била увереността им, че никой не знае за тях.

— Питам се защо — каза Ийми.

— Въпрос номер три. Откъде ги взе?

— Ами просто подозирах, че са тук. И ги поисках.

— Струва ми се, че имам отговорите на тези въпроси.

— Чудесно. Слушам те.

— Започваме с третия, връщаме се на първия и продължаваме с втория. За по-лесно. Защо са били уверени, че никой не знае за ритуалите? Просто защото те твърде много приличали на ритуалите на Хама. Помниш ли онези, които намерихме в изоставения храм? Ей сега ще опресня паметта ти. И двете групи ритуали са почти еднакви, като изключим тук-там променени имена и цветове от черно в бяло, някои различия в растителната символика. Според мен е станало следното: когато преди петстотин години силите на Хама нападнали Лептар, на Лептар не му било нужно много време, за да открие приликите. От видяното в град Нова Надежда можем да заключим, че някога, да речем преди петстотин години, цивилизацията на Аптор е била много по-развита от тази на Лептар, и не би й било кой знае колко трудно да осъществи нашествието. А когато Лептар пленил първия скъпоценен камък и успял да отблъсне Аптор, жреците сметнали, че най-добрият начин да се избегне влиянието на Хама и Аптор, е да направят ритуалите на Арго колкото е възможно по-различни от тези на техния враг, Хама. Преди нашествието, на Лептар може би е имало малобройни последователи на Хама, но всички следи били унищожени заедно с ритуалите.