Читать «У дома си е палача» онлайн - страница 32
Роджър Зелазни
— Допускам.
— Изглежда има високо мнение за вас. Но аз, въпреки това, се опитах сам да науча нещо относно вашата личност.
— И…?
— Не можах — а моите източници ги бива в този род неща.
— Е и, …?
— Е, аз поразмислих и се почудих… Фактът, че източниците ми не изровиха нищо, е интересен сам по себе си. Може би дори издайнически. Аз съм в по-добро положение от повечето хора, за да ми е известно, че допреди няколко години нямаше пълно съответствие в регистрационния статут. Но някои от включените индивиди — може би трябва да кажа „повечето“ — не успяха дълго да демонстрират съществуването си по един или друг начин и да не бъдат надлежно въведени. И имаше три основни категории: неграмотните, неодобряващите и обременените с незаконен начин на живот. Не се опитвам да ви категоризирам или да ви давам оценки. Но на мен ми е известно, че съществува известен брой неличности, движещи се из обществото, без да хвърлят сянка, и ми хрумна, че може би вие сте една от тях.
Аз вкусих от питието си.
— Ами ако съм? — попитах.
Той ме дари с втора, по-гадна усмивка и не каза нищо.
Станах и прекосих стаята, до мястото, където както отсъдих е стоял някога столът му. Погледнах акварела.
— Не мисля, че бихте понесъл един разпит. — каза.
Не отговорих.
— Няма ли да кажете нещо?
— Какво искате да кажа?
— Можете да ме попитате какво ще направя в такъв случай?
— Какво ще направите в такъв случай?
— Нищо, — отвърна, — така че, елате и седнете тук.
Аз кимнах и се върнах.
Той разгледа лицето ми. — Май бяхте близо до насилие?
— С четирима гардове отвън?
— С четирима гардове отвън.
— Не. — казах.
— Добър лъжец сте.
— Аз съм тук, за да ви помогна, сър. Без да ми се задават въпроси. Такава беше уговорката, доколкото разбрах. Ако е настъпила промяна бих желал да узная за нея още сега.
Той потропа с пръсти по карираното одеяло.
— Нямам желание да ви причинявам неприятности, — каза, — истината е, че имам нужда от човек точно като вас, и бях напълно убеден, че Дон може да включи такъв в играта. Струваше си чакането, заради необичайната ви маневреност и доказаната ви компютърна грамотност, както и чувствителността ви на определени теми. Има много неща, които бих желал да ви питам.
— Продължавайте. — казах.
— Още не. По-късно, ако имаме време. Всичко това ще бъде премия към доклада над който работя. Далеч по-важни — лично за мен — са нещата, които аз искам да ви кажа.
Аз се намръщих.
— В продължение на годините, — продължи той, — се убедих, че най-добре може да държи устата си затворена относно работите ти човек, за когото ти правиш същото.
— Принуден сте да признаете нещо ли? — попитах.
— Не знам доколко „принуда“ е правилната дума. Може да е, но може и да не е. Но от друга страна някой от тези, които работят за мен трябва да знае цялата история. Нещо някъде в нея може да се окаже в помощ — и вие сте идеалният избор за слушател.
— Става, — каза, и вие сте дотолкова в безопасност с мен, доколкото съм и аз с вас.
— Имате ли някакви подозрения защо тази работа толкова ме безпокои?
— Да. — казах.
— Да ги чуем.
— Използвали сте Палача за извършването на някакво дело или дела — незаконни, неморални или каквито и да е там. Очевидно не е въпрос на записи. Сега само вие и Палача знаете за какво става въпрос. Вие възприемате като пълна несправедливост, че когато устройството е започнало да разбира пълната тежест на събитието, то е пострадало от повреда, която като нищо може да доведе до окончателно унищожение за вас, затова, че сте го употребили по начина, по който сте го направили.