Читать «У дома си е палача» онлайн - страница 27

Роджър Зелазни

Докато не получех магнитния носител на съобщението, не можех да кроя мащабни планове. Не изглеждаше много вероятно човек толкова искрено религиозен като Дейв внезапно да се изкуши в изнудваческия бизнес. От друга страна пък, той бе плод на непредвидими изблици на ентусиазъм и вече бе преживял една непредсказуема метаморфоза. Трудно бе да се прецени… Техническото му образование плюс познанията му за банката данни го поставяха в необичайно влиятелна позиция, в случай че решеше да ми се бърка.

Просто не ми се мислеше за някои от нещата, които бях направил, за да защитя безличностния си статус; А по отношение на Дейв специално, когото не само още уважавах, но все още харесвах, съвсем не ми се мислеше за тях. Доколкото собственият ми интерес доминираше по отношение на най-близките планове, мислите ми се ориентираха в по-общ план.

Преди доста време Карл Манхайм е направил наблюдението, че радикалните, революционни и прогресивни мислители имат склонност да използват механични метафори в определени ситуации, докато тези с консервативно предразположение използват растителни аналогии. Казал го е цяло поколение преди кибернетичното и екологичното течения да проправят пътищата си на развитие през пустошта на познанието. Ако не друго, на мен ми се струваше, че тези два пътя на развитие служат, за да подчертаят различията между два възгледа, които, вече не непременно ангажирани с политическите позиции, с които ги е свързвал Манхайм, изглежда характеризират и едно явление, продължаващо и в моето време. Има такива, които виждат социалните/икономическите/екологичните проблеми като грешки, които могат да бъдат отстранени с проста корекция, подмяна на основните течения — нещо като линеен поглед отстрани, в който дори иновациите се смятат просто за добавъчни. Има ги и тези, които понякога застават на едно място и чакат, защото познанието им прониква към вторични и третични ефекти, които се множат и опрашват кръстосано цялата система. — Изпадам в крайности. Кибернетиците си имат техните вериги с множествени обратни връзки, въпреки че никога не им е ясно какви по вид, кои точно и колко да инсталират, а пък еколозите-привърженици на качествените промени очертават насоките, представящи точките на намаляваща възвращаемост — въпреки че понякога е точно толкова трудно да разбереш как съпоставят ценностите и приоритетите си.

Разбира се, те имат нужда едни от други, растителните хора и тези на Тинкъртой. Служат си за взаимна проверка, ако не за друго. И докато от време на време везните се накланят в едната посока, привържениците на Тинкъртой общо взето, имат превес през последните няколко века.Днешните, обаче, могат да бъдат точно толкова политически консервативни, колкото растителните хора, за които е говорил Манхайм, и те са онези, от които в момента най-много се страхувам. Те са онези, които видяха банката данни, в настоящата й екстремална форма, като прост инструмент за поправяне на огромно разнообразие злини и основен източник на блага. Но не всички злини бяха поправени, а самата програма породи нови нерадостни последствия. Доколкото имаме нужда и от двата вида, по времето, когато проектът бе започнат, би ми се искало да има повече хора интересуващи се повече от градината, отколкото правещи преглед на двигателя на трактора, който я оре. Тогава не бих бил беглец от една форма на съществование, която намирам за отблъскваща, и нямаше да ме е грижа дали един бивш колега е разкрил моята самоличност.