Читать «У дома си е палача» онлайн - страница 23

Небето над мен бе сиво и пропускливо. Държах да литна в просторите му. Съответно реших да го направя. В момента не се сещах за по-добър начин за действие.

На летището ме обработиха бързо и съвсем навреме за следваща близка връзка.

Бързайки за полета, долових с поглед на подвижната пътека полупозната физиономия. Рефлексът, запазен за такива ситуации изглежда задейства и у двама ни, защото той също се обърна и то със същото изненадано и критично повдигане на вежди. След което отмина. Аз, обаче, не можах да го вместя в представата си. частично познатата физиономия се превръща в познат до болка феномен в едно претъпкано и високоподвижно общество. Понякога си мисля, че това е всичко, което евентуално ще остане от всеки от нас: схематични черти, някой от които малко по-натрапчиви от други, наложени върху потока от тела. Като момче от малък град, дошло в големия град, Томас Вулфе трябва доста преди нашето време да е изпитал същото усещане, за да сътвори думата „човекогъмжило“. Онзи вероятно беше някой видян някога от мен за кратко — или някой приличащ на друг — подобно нещо ми се е случвало доста често в миналото.

Докато летяхме в неприветливото небе на Мемфис, в главата ми се въртяха безцелни размишления относно изкуствения интелект, или както го бележат в този бранш — ИИ. Когато става дума за компютри, понятието ИИ винаги е предизвиквало по-разгорещени емоции, отколкото считам, че заслужава, отчасти и заради семантиката си. Думата „интелект“ провокира всички неизбежни асоциации за нематериално естество. Предполагам, че причините се коренят във факта, че първите дискусии и обобщения на тази тема, са наложили отпечатъка, че понятието „потенциал за интелигентност“ винаги е присъствало в списъка на измишльотините, и че ИИ трябва да възникне, ако просто се открият правилните процедури и верните програми. Ако погледнете на нещата по този начин, както го правеха мнозина, това от своя страна поражда неприятното усещане на dejа vu1 — а именно за витализъм2 . Философските битки от деветнадесети век са се състояли не чак толкова отдавна, за да бъдат забравени, и доктрината, постановяваща, че животът е възникнал и се поддържа от виталния принцип, без връзка с физичните и химическите сили и че животът е самоподдържащ се и саморазвиващ се, е предизвикала немалко научни спорове преди Дарвин и последователите му да почнат да жънат триумф след триумф в полза на механистичния възглед. След което витализмът като че ли отново подаде нос, когато в средата на миналия век възникнаха дискусиите относно ИИ. Изглежда Дейв бе паднал жертва, и бе започнал да си въобразява, че е помогнал за сътворяването на прокълнат съд, и го е напълнил с нещо, полагащо се единствено на онези, подредили декорите в първата глава на Генезиса…

При компютрите, обаче, нещата не стояха толкова зле, както при Палача, защото там винаги можеш да спориш, че независимо колко е съвършена програмата, тя в основата си е едно продължение на волята на програмиста и че операциите на причинно-следствените машини просто възпроизвеждат функции на интелекта, отколкото базиран на свободна воля интелект сам по себе си,. А и Гьодел1 винаги се притичваше на помощ с теоретичния си cordon sanitaire, демонстриращ вярната му, но механично недоказуема теорема.