Читать «С гвоздей в черепа» онлайн - страница 7

— Всичко с времето си! — строго каза съдията. — Първо разкажете къде и как е било разкрито убийството!

— Рано тази сутрин — започна Йе Пин — брат ми, който сега е до мене, отишъл в къщата на Пан. Почукал на вратата няколко пъти, но никой не се обадил. Уплашил се, че се е случило нещо лошо, защото по това време Пан и жена му винаги са у дома си. Така че той се върна тичешком…

— Спрете! — прекъсна го съдията. — Защо брат ви първо не е попитал съседите дали не са виждали Пан и жена му да излизат?

— Къщата им се намира на съвсем пуста улица, Ваша Милост — отговори Йе. — И двете съседни къщи са празни.

— Продължете! — каза съдията.

— Отидохме там заедно — продължи Йе Пин, — тяхната къща е само на две пресечки от нашата. Пак чукахме, викахме, но никой не се появи. Аз познавам мястото като дланта на ръката си. Заобиколихме градината, покатерихме се на оградата и влязохме в задния двор на къщата. Двата прозореца на спалнята, преградени с решетки, бяха отворени. Покачих се върху раменете на брат си и погледнах вътре. Видях…

Вълнението задави гласа на Йе Пин. Въпреки студа, от челото му струеше пот. След малко той се овладя и продължи:

— Видях върху зиданата печка до стената голото тяло на сестра си, обляно в кръв, Ваша Милост! Нададох вик, изпуснах се от пречките на желязната решетка и паднах на земята. Йе Тай ми помогна да се изправя и двамата хукнахме към канцеларията на пазача…

Съдията удари с чукчето си по масата.

— Нека тъжителят се успокои и да се изкаже по-свързано! — заповяда навъсено той. — Като сте видели през прозореца тялото на сестра си, покрито с кръв, как сте разбрали, че тя непременно е мъртва?

Йе не отговори, цялото му тяло се разтресе от ридания. После изведнъж вдигна поглед.

— Ваша Милост — заекна той, — тялото нямаше глава!

В претъпканата зала се възцари гробна тишина. Съдията се облегна назад. Като поглаждаше бавно дългите си бакенбарди, той каза:

— Продължавайте, моля! Бяхте стигнали дотам, че сте тръгнали да търсите пазача.

— Срещнахме го на ъгъла на улицата — продължи Йе Пин с малко по-спокоен глас. — Казахме му какво сме видели и че ни е страх да не е убит и Пан Фън. Помолихме го да ни разреши да отворим вратата със сила. Кой може да опише гнева ни, когато пазачът Гао ни каза, че вчера по обяд е видял Пан Фън да тича по улицата с кожена торба в ръце! Извикал, че напуска града за няколко дни. Този демон е убил сестра ни и е избягал, Ваша Милост! Умолявам Ваша Милост да арестува подлия убиец, за да може да бъде отмъстено за смъртта на клетата ни сестра!

— Къде е онзи пазач Гао? — попита съдията.

— Помолих го да дойде е нас тук в трибунала, Ваша Милост — изхленчи Йе, — но той отказа, като рече, че е длъжен да остане на пост край къщата. Трябвало да внимава да не би някой да влезе и да промени нещо вътре.

Съдията кимна и прошепна на Хун:

— Най-после един пазач, който си разбира от работата! — А на Йе Пин каза: — Сега писарят ще прочете записа на показанията ви и ако се съгласите, че е верен, вие и брат ви ще поставите под него отпечатъците на палците си.