Читать «С гвоздей в черепа» онлайн - страница 11

Съдията помисли малко, после запита Йе Пин:

— Споделяла ли е някога сестра ви, че Пан се е отнасял зле с нея?

— Ами — отговори Йе Пин след известно колебание, — да ви кажа право, Ваша Милост, винаги съм смятал, че те се разбират много добре. Пан е вдовец, много по-възрастен от нея, разбира се, и има голям син, който работи в столицата. Ожени се за сестра ми преди две години и винаги съм го смятал за много добър човек, макар и малко скучен… Все се оплакваше от лошото си здраве… Хитрият дявол! През цялото време ни е правел на глупаци!

— Мене не можеше да заблуди! — внезапно избухна по-младият Йе. — Той е един подъл, отвратителен човек и… сестра ми често се оплакваше, че я бие!

Йе Тай гневно изду увисналите си бузи.

— А защо никога не си ми казвал за това? — изненадано попита Йе Пин.

— Не исках да ти причинявам тревоги! — навъсено рече Йе Тай. — Но сега ще кажа всичко! Ще му дам да разбере на този кучи син!

— Защо отидохте при сестра си тази сутрин? — прекъсна го съдията.

Йе Тай се поколеба за момент, после отвърна:

— Ами, просто исках да видя как е.

Съдията стана.

— Ще изслушам пълните ви показания в трибунала, където те ще бъдат записани — отсече той. — Сега ще отида там, а и вие двамата също трябва да дойдете, за да присъствувате на аутопсията.

Пазачът Гао и братята Йе придружиха съдията до паланкина му.

На главната улица един от стражниците се приближи с коня си до прозорчето на паланкина и сочейки с бича, каза на съдията:

— Това е аптеката на Гуо, следователя при смъртни случаи, Ваша Милост. Да ида ли да му кажа, че трябва да дойде в трибунала?

Съдията видя магазинче с малка, приветлива фасада. На нея бе окачена табела с два големи, красиво изписали йероглифа:

„КАНЕЛЕНАТА ГОРИЧКА“

— Сам ще поговоря с него — каза съдията. Докато слизаше от коня, добави към двамата си помощници: — Обичам да разглеждам аптеки. Вие по-добре останете отвън, вътре едва ли е много широко!

Още щом отвори външната врата, Ди усети приятния дъх на ароматни билки. Зад тезгяха стоеше гърбав човек и съсредоточено режеше с голям нож някакви изсъхнали растения. Той бързо заобиколи тезгяха и направи дълбок поклон.

— Вашият покорен слуга е аптекарят Гуо — представи се той с изненадващо дълбок и звучен глас. Беше висок само четири стъпки, но имаше извънредно широки, тежки рамене и голяма глава с дълги, несресани коси. Очите му бяха необичайно големи.

— Досега не ми се беше налагало да използувам услугите ви като следовател — каза съдията, — но съм чувал за майсторството ви и се възползувах от случая да ви посетя. Сигурно сте научили, че в югоизточния квартал е убита някаква жена. Трябва да дойдете в трибунала, за да извършите аутопсията.

— Тръгвам веднага, Ваша Милост! — каза Гуо. Като хвърли поглед към полиците, отрупани със стъкленици и връзки сушени треви, той добави извинително: — Моля да не обръщате внимание на бедната ми аптека, Ваша Милост, всичко е в такъв безпорядък!