Читать «Фалшивият меч» онлайн - страница 6

— Същото е, от което пихме преди малко, но и на мен ми се струва по-различно на вкус. Чуй какво ще ти кажа, братко. Виното се услажда на човека само когато е весел и безгрижен. Не можеш да се напиеш като хората, когато на главата ти тежат всякакви дивотии.

— Сигурно затова нашият съдия, горкият, сърба главно чайче — каза Цяо Тай, изгледа смръщено каната грабна я и я остави на пода под масата. Скръсти мускулестите си ръце в ръкавите и продължи: — Наистина, и Лау, и Ху стояха недалеч от поставката с мечовете и всеки от тях би могъл да размени местата им. Какви мотиви биха могли да имат?

Ма Жун се почеса по брадата, помисли и отговори:

— За Ху на ум ми идва само един мотив… или по-скоро два. Имам предвид госпожа Бао и дъщеря й. О, небеса!… И аз бих опитал късмета си с тях. Помисли си само какви гимнастики правят. Да допуснем, че Ху е хвърлил мерака на някоя от тях или и на двете, а Бао му е казал „долу ръцете“ и той се е докачил сериозно?

— Възможно е. Ако Ху е долнопробен подлец, би могъл да си отмъсти на Бао по този гнусен начин. Ами Лау?

— Той е извън всяко подозрение. Старомоден, превзет моралист. Ако му се доще любовно приключенийце, ще се смуши в някой таен бардак. Не, той не би посмял да задиря актриса.

— Съгласен съм, че Ху е най-подозрителен — каза Цяо Тай. — Ще го потърся, за да си поговоря с него. После ще поприказвам и с Лау… колкото за протокола. А ти, братко, най-добре иди в храма и се опитай да научиш нещо повече за миналото на тия хора. Предполагам, че съдията ще иска да знае всичко за семейството на Бао.

— Така ще направя. Ще подпитам двете жени. Това, струва ми се, е най-безпроблемният подход — и побърза да се изправи.

— Може и да не се окаже толкова безпроблемен, колкото си мислиш — сухо каза Цяо Тай и също стана. — Не забравяй, че двете жени са акробатки. Те знаят какво да правят с ръцете си, ако вземеш да им досаждаш. Е, ще се срещнем в съдилището.

Цяо Тай се запъти към малката винарна в източната част на града, седалището на Шън Ба, старейшината на гилдията на просяците. Единственият обитател на мръсното общо помещение беше някакъв мъжага с колосални размери, който се бе проснал в един стол със странични облегалки и хъркаше гръмогласно. Дебелите му като диреци ръце бяха скръстени на огромния гол корем, който се издуваше под износената черна куртка. Цяо Тай го разтърси безцеремонно. Мъжът се стресна и се събуди. Изгледа злобно Цяо Тай и каза заядливо:

— Изкарахте акъла на безобидния старец. Нейсе! Сядайте. Готов съм да извлека поука от разговора си с вас.

— Бързам. Познаваш ли един нехранимайко на име Ху Тама?

Шън Ба бавно поклати голямата си глава.

— Не — замислено каза той. — Не го познавам.

Цяо Тай зърна едно хитровато пламъче, което блесна за миг в очите на гиганта.

— Може още да не си го срещал, но си чувал за него, дебел мошенико! — каза той нетърпеливо — Виждали са го в двора на стария даоистки храм.

— Не бъдете груб с мен! — докачено каза Шън Ба. После замечтано добави: — А, оня стар двор… Бившата главна квартира. Това беше живот, брат ми, весел безгрижен! Погледни ме сега на какво съм заприличал: старейшина на гилдия, натоварен с административни задължения. Аз…