Читать «Езерото, което не връщаше удавниците» онлайн - страница 19

— Можете да си вървите! — рече съдията на Хан. После повика пред масата Лиу Фейпо. Сега той не изглеждаше толкова самоуверен. Ди забеляза, че устните му нервно потрепват. Но когато проговори, гласът му беше твърд:

— След танца на куртизанката забелязах, че съседът ми, господин Пън, не изглежда добре. Веднага, след като Ван напусна залата, аз отведох Пън през изхода на левия борд. Оставих го облегнат на перилата и отидох по коридора до тоалетната. После се върнах при него. Не съм срещал никого. Пън каза, че се чувствува по-добре, и се върнахме тук заедно. Видях, че братята Кан се карат, и предложих да прекратят кавгата с по чаша вино. Това е всичко.

Съдията кимна и накара да повикат майстор Пън. Той потвърди показанията на Лиу Фейпо до последната подробност. След това пред масата бе повикан майстор Су.

Су погледна навъсено изпод гъстите си вежди. Размърда широките си рамене и започна с безизразен глас:

— Вашият покорен слуга потвърждава, че е видял първо Ван, а после господин Лиу да напускат този салон. След като останах сам на масата, започнах разговор с двете момичета, които изиграха танца със сабите, докато едното посочи левия ми ръкав, целия напоен с рибен сос. Станах и отидох до втората кабина в коридора. Тя беше запазена за мене и слугата ми бе оставил там вързоп чисти дрехи и тоалетни принадлежности. Бързо се преоблякох. Когато излязох в коридора, видях Бадемов цвят, която вървеше пред мен към салона за почивка. Настигнах я при стълбата и изказах възхищението си от танца й. Но тя изглеждаше доста възбудена и набързо ми отговори, че ще се видим след малко в трапезния салон. После сви зад ъгъла към левия борд. Влязох през вратата откъм десния борд. Видях, че Ван, Лиу и Пън още не са се върнали, и продължих разговора си с двете момичета.

— Как беше облечена Бадемов цвят, когато я видяхте? — запита съдията.

— Тя бе все още с белия си танцувален тоалет, Ваша Милост, но върху него бе облякла къс жакет от зелен брокат.

Съдията го изпрати да седне на мястото си и нареди на Ма Жун да доведе покровителката на куртизанките от съблекалнята.

Масивната дама заяви, че съпругът й притежава къща в Квартала на върбите, към която принадлежат Бадемов цвят и другите пет куртизанки. Когато съдията я запита кога е видяла Бадемов цвят за последен път, тя каза:

— Когато се завърна от танца си, Ваше Превъзходителство. И колко хубава беше! Аз й казах: „Най-добре ще направиш бързо да се преоблечеш. Цялата си вир-вода и ще настинеш!“ И наредих на слугинята да приготви за нея една хубава синя рокля. А Бадемов цвят изведнъж избута слугинята настрани, облече един зелен жакет и излезе! Тогава я видях за последен път, Ваше Превъзходителство, кълна се! Как е било убито горкото пиленце? Тази слугиня разказва една такава странна история… Тя казва, че…

— Благодаря ви — прекъсна я съдията и нареди на Ма Жун да доведе слугинята.