Читать «Вертикален свят ((Еротична антиутопия))» онлайн - страница 22

„Ето че я опънах“.

Той се отдръпва, двамата стават и отиват под душа.

— По-добре ли си?

— Мисля, че да.

— Когато дойдох, ти беше ужасно скован.

— Жалко, — казва той.

— Може би ще пиеш нещо?

— Не.

— Не ти ли се иска да побъбриш?

— Не, не — той отмества очи от тялото й и се протяга за дрехите си.

Тя бавно се облича.

— Е, май вече е време да тръгвам — казва той.

— Ела някога пак. По-добре в нормалното за блудстване време. О, не че не ми се иска да идваш денем, Джейсън, но през нощта ще е по-непринудено.

В гласа й се чувствува страх да не й откаже. Дали се досеща, че за първи път е опънал жена от своя кръг.

Като хвърля поглед на часовника си, той се качва в асансьора, отива в кабинета си и прекарва там около два часа. След като се връща в Шанхай, той отива в соматичната зала и ляга в ментованата. Плавните психовълни малко го успокояват. Когато след това влиза в съблекалнята, екранът реагира на неговото излъчване и се обръща към него:

— Джейсън Квиведо, вашата жена ви търси.

Прекрасно! За обед е вече късно. Нека да се поядосва.

След като се разхожда по залите още два часа, той накрая се спуска на своя етаж и се насочва към къщи. Екранът до асансьора му съобщава, че търсенето продължава.

— Идвам, идвам — недоволно мърмори той.

Микаела изглежда обезпокоена и в същото време зарадвана от завръщането му.

— Къде беше? — пита тя, когато той се появява в стаята.

— О, навсякъде.

— Нямаше те на работа. Опитвах се да ти се обадя. Трябваше да използвам детективи.

— Като че ли съм загубено дете!

— Това не е типично за теб. Ти ненапразно изчезна посред бял ден.

— Обядвала ли си вече?

— Чаках те — кисело отговори тя.

— Тогава хайде да хапнем. Гладен съм.

— Няма ли да се оправдаваш?

— После — той се опитва да създаде атмосфера на тайна. Щателно подбирайки думите си, той повтаря на себе си всичко, което ще каже на Микаела. В този ден той ще нападне пръв.

Микаела е изцяло погълната от предаването. Накрая Джейсън не издържа.

— Ти май искаше да знаеш къде съм бил?

— А къде беше? — тя го погледна с безгрижна усмивка, като че ли нищо не е станало.

— Ходих при Меймлон Клавер.

— Ти?! Посред бял ден?

— Аз.

— Добра ли беше тя?

— Великолепна! — казва той, смутен от безгрижието на Микаела… — Над всякакви очаквания.

Микаела се смее.

— Толкова ли е забавно? — пита той.

— Не, ти си забавен.

— Какво искаш да кажеш?

— През всички тези години ти не си позволяваше да блудстваш в Шанхай и ходеше при разни пачаври. Сега, по най-глупав повод, си си позволил Меймлон…

— Ти си знаела, че аз никога не съм блудствал тук?

— Разбира се, че знаех — жените си разказват всичко една на друга. Аз те следях: Варшава, Прага… Защо ходеше там, Джейсън?

— Сега това няма значение.

— А какво има значение?

— Това, че прекарах деня в леглото на Меймлон.

Мълчание.

— Ти си идиот!

— Кучка!

— Неудачник!

— Стерилна!

— Простак!

— Чакай, а ти защо ходи при Сигмунд?

— Да те подразня — признава тя. — Той е кариерист, а ти не си. Исках да те задействам, да предприемеш нещо.