Читать «С огън и чук» онлайн - страница 5

Феламон Даруъл се сви под погледа на непреклонните старчески очи.

— Има няколко въпроса, които изискват незабавен отговор. Ето единия от тях — вие трябва да откриете тайната на Чука на Елдрин.

— Чукът на Елдрин няма никакво отношение към Империята в този стадий от съществуването й — отвърна Вайл Дуайър. — Ще има… някога. Но не сега.

— По заповед на Негово величество Дервон ХIV, Император на Всички галактики — високопарно обяви Даруъл, — съм облечен във властта да ви разпитвам дотогава, докато не разкриете местонахождението и тайната на Чука. Бъдете благоразумен, Дуайър. Никак не ми се иска да ви причинявам мъка.

С огромно достойнство свещенослужителят приглади разрошените си коси и оправи платиновите знаци на ранга си.

— Императорът няма да командва Чука. Някога Чукът ще разбие черепа на Императора.

Феламон Даруъл изви от ярост.

— Я ела по-близо, старче! Стига си ораторствал. Какво представлява Чукът и къде е скрит?

— Императорът няма да командва Чука — упорито повтори Дуайър.

Проконсулът дълбоко въздъхна. Следователите му не се отличават с меки обноски, жрецът едва ли ще издържи обработката им. Но какво друго му остава?

Нервните му пръсти нежно поглаждаха тънкия пергамент, на който бяха написани ръкописите на древните сонети. Той се бе откъснал от изучаването им и с нетърпение желаеше да възобнови работата си.

Въздъхна със съжаление, натисна копчето на селектора върху бюрото си и когато там светна синя лампичка, изрече:

— Да дойде старшият следовател.

По-късно вечерта пред храма спря дълъг автомобил с угасени светлини. Турбоелектрическите му двигатели не бяха изключени, но едва се чуваха. Хората на Проконсула извадиха отвътре тялото на Вайл Дуайър, предадоха го на служителите на храма и се скриха в нощта също толкова безшумно, както дойдоха.

Трупът на стареца беше изгорен с всички почести. Лугаур Холсп, като най-старши по ранг сред останалите свещенослужители, оглави церемонията и благослови починалия от мъченическа смърт. Когато ритуалът завърши, той изключи ядрената пещ на крематориума и освободи събралите се жреци и послушници.

На следното утро силната ръка на един послушник разтърси Рас Дуайър.

— Какво искаш? — попита той сънено.

— Лугаур Холсп те вика на Съвет, Рас Дуайър!

Младежът се прозя.

— Предай му, че идвам.

Когато влезе във вътрешния притвор на храма, Холсп вече седеше на Върховния трон, облечен в церемониалните одежди. Отдясно и отляво седяха старшите йерарси — Тубар Фрин и Хелмат Соргвой. Дуайър спря пред триумвирата и машинално прегъна крак пред церемониалните одежди на Върховния свещенослужител.

— Значи вие станахте приемник на баща ми?

Лугаур Холсп тържествено кимна.

— В съответствие с приетото рано тази сутрин решение животът в храма трябва да продължава, както и преди. Ние желаем да ви зададем няколко въпроса, Рас.

— Моля.

— Вашият баща умря, но не откри тайната на Чука — в спокойния глас на Холсп ясно проличаха скептични нотки. — Вие бяхте по-близък с баща си, отколкото който и да било от нас. Казвал ли ви е, че наистина знае тайната?

— Естествено. И то неведнъж.