Читать «С огън и чук» онлайн - страница 21

Само няколко минути след приземяването Рас се оказа в прегръдките на съотечествениците си. Те явно се бяха променили.

Очите им светеха, плещите им бяха станали по-широки и по-изправени. Едва бяха отхвърлили ярема на Империята и това веднага се бе отразило на външността им.

Ала каква ще бъде реакцията им, помисли си Дуайър, ако сега узнаят, че собственият им предводител — Лугаур Холсп, е влязъл в тайни преговори с Императора, за да ги върне отново в робство?

— В Храма на Слънцето — заповяда на пилота на турболета, дежурящ на площадката за кацане.

— Слушам, сър. Вие свещенослужител от храма ли сте? — попита пилотът, когато Дуайър седна редом с него в кабината.

— Аз съм Рас Дуайър.

— О! Значи се върнахте! Интересно. А Холсп ни каза, че сте убит по време на въстанието.

Рас се усмихна зловещо.

— Това е лъжливо съобщение. Всъщност през цялото време аз бях на Дикран, от самото начало на тамошното въстание. Взех активно участие в него.

— Значи и Дикран — замислено произнесе пилотът. — Аз пък не знаех, че дикранците са последвали нашия пример. До нас не стигат никакви новини. Затова пък ние си имаме Чука, а това е най-главното. Колко жалко, че баща ви не доживя този момент! Но той безспорно щеше да се радва, че Лугаур Холсп е продължил започнатото.

— Не се съмнявам — разсеяно каза Дуайър. — Много щеше да се радва. Казахте, че сега Елдрин е напълно независим от Империята, така ли?

— Последното, което чухме за Даруъл и неговата шайка, бе, че избягали презглава на Морхелм. На нашата планета не остана нито един имперски войник.

— Прекрасно — без особен ентусиазъм изрече Дуайър.

Стигнаха Храма на Слънцето. Турболетът се устреми надолу и кацна вертикално до огромните врати на храма. Рас плати на пилота и излезе от кабината.

Източеното, богато украсено здание, заобиколено от три тераси една над друга, всяка от които оградена с нисък парапет, ни най-малко не се беше променило. Събралите се до вратата служители го гледаха с нескривано любопитство. Дуайър изтича по широките стъпала, спря пред главния вход и почука.

На вратата се показа учтивото лице на Хелмат Соргвой.

— Слушам те, сине мой — машинално заговори свещенослужителят. — Какво те води насам?

— Трябва да видя Холсп — направо поиска Дуайър.

Соргвой зяпна от удивление.

— Рас! Какво правите на Елдрин? Бях уверен, че вие…

— Махни се от пътя ми! — грубо викна Дуайър, блъсна жреца и се втурна във вътрешността на храма.

* * *

Намери Лугаур Холсп в Залата за посвещаване. Миг-два постоя неподвижен на прага, наблюдавайки какво прави Холсп. Жрецът стоеше на колене и нечуто се молеше. Върху бледото му безплътно лице имаше маска на дълбоко благочестие.

— Стига, Холсп! — Дуайър пръв наруши тишината. — Можете да станете. Искам да говоря с вас.

Лугаур трепна уплашено и рязко се обърна към него.

— Кой е? Рас?…

Той инстинктивно се отдръпна, и без това твърдото му лице сякаш се вкамени от омраза. Дуайър знаеше, че вътре в храма никой от жреците няма да посмее да носи оръжие. Разбира се, той нямаше особено доверие на Лугаур, но някои забрани му се струваха ненарушими.