Читать «Валънтайн Понтифекс» онлайн - страница 37

— Ще тичаме ли? — попита той с пресилена сърдечност. — Няколко мили, после по чаша вино.

— Разбира се — откликна Миригант.

На излизане от стаята Дивис се спря пред гигантския глобуд от бронз и сребро.

— Вижте — каза той и докосна рубиновото топче, което блестеше върху глобуса като кръвясало око на люлееща се маймуна. — Вече доста се е отдалечил от Лабиринта. по коя река плува сега? Май е Клейдж, нали?

— По-скоро Трей — отвърна Миригант. — Според мен се е отправил към Треймон.

Елидат кимна и се доближи до глобуса.

— Прав си — каза той и погали гладката сребърна повърхност. — После ще отиде в Стойен, може би ще прекоси залива Перимор и ще стигне чак до Алаизор.

Не можеше да откъсне длан от плавните извивки и ги галеше сякаш Маджипур бе жена, а двата континента — гърдите й. Приказен свят с приказно изображение, което всъщност не беше глобус, а само полукълбо, защото далечната част на Маджипур беше скрита под водите на океана и почти непроучена. Но за сметка на това върху това кълбо бяха вместени и трите континента: Алханроел със стърчащия назъбен шпил на Замъка, гористият Зимроел и ниско долу, отвъд Вътрешното море с благословения остров на Господарката на съня — обширната пустош на земята, наречена Сувраел. Картата бе подробна, с всички градове и планински вериги, по-големи езера и реки. Някакъв странен механизъм проследяваше маршрута на коронала, като червеното рубинено око фиксираше неговото местонахождение. Като в транс Елидат прокара пръст по маршрута на голямата обиколка — Стойен, Перимор, Алайзор, Синталмонд, Дейниъп, надолу през пролома Кинслейн към Сантискион и обратно по кривуличещия път из подножието към замъка Връхни…

— Би искал да си с него, нали? — попита Дивис.

— Или да си на негово място — допълни Миригант.

Елидат рязко се извърна към по-възрастния мъж.

— как да разбирам това?

— Би трябвало да е очевидно — смутено каза Миригант.

— Май ме обвиняваш в непозволени амбиции.

— Непозволени? Тиеверас надживя с двадесет години отреденото му време. Крепят го само с някаква магия…

— С най-добрите медицински грижи — уточни Елидат.

— То е същото — продължи Миригант. — Ако нещата следваха своя естествен ход, Тиеверас отдавна да е мъртъв, а понтифекс да е Валънтайн. И на своята голяма обиколка трябваше да е заминал един нов коронал.

— Това не ние го решаваме — измърмори Елидат.

— Решава Валънтайн — каза Дивис. — Но няма да го стори.

— Ще го стори, когато му дойде редът.