Читать «Валънтайн Понтифекс» онлайн - страница 144

— Чуйте ме, неприятели! Аз съм Кралят, който е!

И поддръжниците му оглушително запригласяха:

— Чуйте го, неприятели! Той е Кралят, който е!

— Часът настана! Няма да видите бял ден! Ще бъдете наказани за престъпленията си и никой не ще се измъкне жив! Махнете се от нашия свят!

— Махнете се от нашия свят!

— Фараатаа! — деряха се те. — Фараатаа! Фараатаа!

— Аз съм Принцът, който ще дойде. Аз съм Кралят, който е!

И те му отвръщаха в хор:

— Да живее Принцът, който ще дойде, и Кралят, който е!

ЧЕТИРИ

КНИГА НА ПОНТИФЕКСА

1

— Странен ден, милорд. Короналът отива като просяк при Краля на сънищата — каза Слийт, като закриваше с длан лицето си, за да се защити от духащия откъм Сувраел безмилостен горещ вятър. Само след часове щяха да акостират в Тологай — най-голямото пристанище на южния континент.

— Не като просяк, Слийт — спокойно парира Валънтайн. — Като брат по оръжие, който търси помощ срещу общ неприятел.

Карабела се извърна смаяно към него.

— Брат по оръжие, Валънтайн? Не те бях чувала да говориш така войнствено.

— Нима не сме във война?

— Значи тогава ще се биеш? И ще убиваш?

Валънтайн я погледна втренчено, като се питаше дали тя не го предизвиква. Не, в очите й се четеше обич.

— Знаеш, че никога не бих убил. Но има и безкръвни войни. Вече водих една и ти беше редом с мен на бойното поле. Да съм убил някого?

— Но кои бяха враговете ти тогава? — намеси си Слийт. — Твоите собствени скъпи приятели, подведени от променящите се — Елидат, Тунигорн, Стазилейн, Миригант! Разбира се, нямаше желание да убиваш хора като Елидат или Миригант — трябваше само да ги спечелиш на своя страна.

— Но това не важи за Доминин Барджазид, а пощадих и него. И мисля, че сега ще се радваме на това.

— Да, прояви изключително милосърдие. Но сега враговете са други — мръсната, жестока паплач на метаморфите…

— Слийт!

— Такива са, милорд! Разрушители на всичко, което сме построили в нашия свят.

— В техния свят, Слийт — каза Валънтайн. — Помни: това е техният свят.

— Бил е, милорд. Загубили да го още преди идването ни. Да останат жалки няколко милиона на планета, достатъчно голяма за…

— Пак ли започва този досаден спор? — избухна Карабела с нескрито раздразнение. — Защо? Не ни ли стига, че сме като в пещ, а и ще напрягаме дробовете си с празни приказки!

— Исках само да кажа, миледи, че това сега няма нищо общо с войната за възстановяване. Насреща е омразникът Фараатаа, който няма да се спре, докато не изтреби всички ни. И според Валънтайн това изчадие може да бъде спечелено с любов? Така ли е, милорд?

Валънтайн отмести поглед.

— Ще използваме подходящи средства за да обединим пак Маджипур — каза той, като гледаше настрана.

— Ако си искрен, трябва да си готов да ги унищожиш — отговори Слийт мрачно. — Не като лорд Стиамот просто да натикаш врага в джунглата, а да го довършиш, изкорениш, да изтръгнеш завинаги тази заплаха за нашата цивилизация, която…

— Какви са тези допотопни изрази, Слийт? Довършвам, изкоренявам… — със смях подметна Валънтайн.

— Той не говори буквално, милорд — намеси се Карабела.