Читать «Валънтайн Понтифекс» онлайн - страница 122

И Хисун си помисли, че дори мъдрите и посветени люде при най-добро желание не могат да направят всичко както подобава.

Наближил бе часът на ежедневния Регентски съвет. Хисун се обърна и се забърза към вътрешността на Замъка.

Тъкмо поемаше по Деветдесет и деветте стъпала, когато видя Алзимир, своя най-доверен помощник, който явно не беше на себе си от вълнение и му махаше с ръка, като тичаше надолу. Хисун хукна към него.

— Търсихме те навсякъде! — задъхано извика Хисун, макар все още да ги деляха пет-шест стъпала.

— Е, вече ме намери — троснато каза Хисун. — Какво има?

— Важни новини. Преди час от Гихорна дойде послание от Тунигорн.

— Гихорна?! — възкликна Хисун. — Но какво прави там Тунигорн?

— Не знам, но…

— Добре, добре. — Хисун хвана Алзимир под ръка и рязко попита: — И какви са новините?

— Нима смяташ, че ме посвещават във важните държавни дела?

— Важни държавни дела, значи?

— Дивис и Стазилейн от почти час са в голямата зала и разпратиха хора да те издирят, а половината лордове вече…

Хисун се вледени при мисълта за евентуалната кончина на Валънтайн.

— Ела с мен! — каза той и хукна нагоре по стъпалата.

Пред залите беше лудница — три-четири дузини лордове, лордчета и пренцове сновяха смутено, като непрестанно прииждаха нови. Щом се появи Хисун, титулованата навалица се заотдръпва пред него и той премина царствено като кораб, който си пробива път през затлачено с драконови водорасли море. Нареди на Алзимир да научи колкото се може повече подробности и влезе в залата.

Стазилейн и Дивис седяха на високата маса — Дивис беше помръкнал и сурова, а Стазилейн — явно паднал духом и обезверен. До тях се бяха наредили повечето от най-високопоставените люде на кралството: лордовете Миригант, Елзандир, Манганот, Канталис, херцогът на Халанкс, Нимиан от Дундилмир и още неколцина, като единият от тях бе старият и съсухрен принци Гизмаил, внук на понтифекса Осиър, предшественикът на Тиеверас в Лабиринта. Всички обърнаха погледи към Хисун, който за миг се стъписа от вниманието на тези влиятелни мъже. Гледаха го така, сякаш единствено той знаеше отговора на измъчващия ги ужасен и смущаващ въпрос.

— Ваши благородия — каза Хисун.

Дивис намръщено му подбутна през масата някакъв свитък.

— Прочети това — измърмори той. — Освен ако вече не знаеш за какво става дума.

— Знам само, че има вест от Тунигорн.

— Прочети го тогава.

За нещастие ръката му затрепера, когато посегна към свитъка. Но успя да се овладее.

От хартията го заля словесен порой.

Валънтайн заминал за Пиурифейн да моли прошка от Данипиур…

В антуража на коронала бил спипан шпионин на метаморфите…

След неговия разпит става ясно, че бедствията, съсипали реколтата, са дело на променящите се…

След страховита пясъчна буря Елидат бил мъртъв, както и мнозина други…

Елидат е загинал…

Короналът изчезнал в дебрите на Пиурифейн…

Шпионин в свитата…