Читать «Валънтайн Понтифекс» онлайн - страница 103

— Да, спомням си. Така ви казах.

— А аз ти обещах да поправя тази несправедливост по време на царуването си. Но не го сторих. Занимаваха ме други неща, ето защо опитите ми за разбирателство с метаморфите бяха твърде повърхностни. И докато се бавех, това утежняваше наказанието. Сега възнамерявам веднага да отида в Пиурифейн…

— В Пиурифейн, милорд? — извикаха Слийт и Тунигорн буквално в същия миг.

— В Пиурифейн, в столицата на променящите се Илиривойн. За да се срещна с Данипиур и да изслушам…

— Нито един коронал никога не е влизал в територията на метаморфите — прекъсна го Тунигорн.

— Ходил е — каза Валънтайн. — Когато бях жонгльор играх пред метаморфи и самата Данипиур.

— Съвсем различно е — каза Слийт. — Един жонгльор може да прави каквото си поиска. Тогава ти не вярваше особено, че си коронал. Но сега това е несъмнено…

— Ще отида. Като на смирено поклонение, начало на изкуплението…

— Милорд! — изломоти Слийт.

Валънтайн се усмихна.

— Продължавай. Изложи аргументите си. От седмици се готвя за дълъг, ужасен спор с трима ви и ето че времето дойде. Но знайте: приключим ли с разговорите, отивам в Пиурифейн.

— И нищо няма да те разколебае? — попита Тунигорн. — Дори доводи като опасностите, неспазването на протокола, евентуалните политически…

— Не, не и не! Нищо няма да ме разколебае. Само ако коленича пред Данипиур ще сложа край на опустошенията.

— И нещата ще се уредят така просто? Сигурен ли сте, милорд? — попита Делиамбър.

— Трябва да се опита. Убеден съм в това и не си правете труда да ме разубеждавате.

— Но милорд — каза Слийт, — доколкото си спомням тъкмо променящите се ви свалиха от трона с магия и се надявам, че все още пазите някакви спомени за това. Сега светът е на ръба на лудостта, а вие искате сам да се натикате в ръцете им в самите им неизбродни гори. Нима това ви изглежда…

— Мъдро? Не. Необходимо? Да, Слийт. да. Един коронал не е чак от толкова голямо значение. Мнозина могат да го заместят и да се справят по-зле или по-добре. Но съдбата на Маджипур има значение. Трябва да отида в Илиривойн.

— Умолявам ви, милорд…

— Аз умолявам всички ви — отвърна Валънтайн. — Нека прекратим този разговор. Решението ми е твърдо.

— Ще отидете в Пиурифейн! — невярващо каза Слийт. — Сам ще се предложиш на променящите се!

— Да — потвърди Валънтайн. — Сам ще се предложа.

ТРИ

КНИГА НА РАЗКЪСАНОТО НЕБЕ

1

Милилейн никога нямаше да забрави деня, в който бе провъзгласен първият от новите коронали, защото тогава си купи за пет крони наденичка на скара.

Отиваше на следобедната среща със съпруга си Кристофон пред магазина му до моста Кинтор. Третият месец от Недостига бе в началото си. Така го наричаха всички в Кинтор — недостиг, но Милилейн в себе си го беше кръстила по-реалистично: гладът. Още никой не умираше от глад, но нещата не бяха розови и с всеки ден положението се влошаваше. Завчера вечерта двамата с Кристофон бяха яли само някаква каша от сушени калимботи и корени от гумба. Днес щяха да вечерят с пудинг от стаджа. А утре — кой знае! Кристофон възнамеряваше да ходи на лов в парка Престимион за някакви дребни животинки: минтуни, дроли. Филе от минтун? Пушени гърди от дрол? Май следващото ще е задушено от гущери. С гарнитура от варена шума от зелево дърво.